Декоративно-листни27 септември 2008
Юка - Yucca elephantipes
Създадено от gradinar
събота 27 септември 2008 - 15:41:35





Позната още като "юка без бодли" (Yucca elephantipes), е ТИПИЧНО стайно растение, което самостоятелно или заедно с други, бодливи разновидности, може да послужи за украсата на всекидневни или слънчеви фоайета.
Юката произхожда от Средна Америка. Тя е устойчиво растение, много лесно за отглеждане. Прилича на палма с дебело, късо стъбло и гъвкави тъмнозелени листа с неравни и грапави краища. Цветовете на юката са бели като звънчета с приятен аромат, образуващи гроздове. Трудно цъфти в домашни условия.
Наричат я още "палмова лилия". Не е скъпа, лесно се култивира и е подходяща за начинаещи цветари.
Лесно може да пригодите размера към вашето помещение като подрежете стъблото до необходимата височина. Излизащата от стъблото листна маса се сгъстяват с времето, но стъблото не може да порастне допълнително.
Юката обича светло, слънчево място. Натрупването на топлина между стъклата на прозореца се предотвратява с често проветряване. През летните месеци е желателно да я изнесете на защитено от течение място. Нормалната стайна топлина `и понася добре през цялата година. По-добре е обаче, ако през зимата я отнесете на хладно, светло място с температура 10-15оС.
Около неравното стъбло в центъра излизат гъвкави тъмнозелени или пъстри тесни листа с неравни и грапави краища.
Рядко цъфти в домашни условия.
Цъфтят възрастните екземпляри с импозантни, надхвърлящи височината на растението кремавобели съцветия.
Да се излага колкото се може повече на естествена слънчева светлина.
Юката обича много светлината, но не понася преките слънчеви лъчи. Затова ако стаята ви е орентирана на юг – поставете растението по-навътре.
През лятото е препоръчително да се изнесе навън, на добре огряно място, но не пряко от слънцето.
Да се полива обилно от пролетта до есента, по-рядко - през зимата, когато почвата трябва да е съвсем леко овлажнена.
Не се допуска задържане на вода.
За здравето на юката са нужни умерена влажност и редовно проветряване.
Не е необходимо да се оросяват листата.
Оптимална пръст или глинесто-хумусна градинска пръст с пясък.
През 14 дни от началото на пролетта до месец август с качествен хранителен разтвор.
Да се пресажда всяка втора пролет във високохумусна почва, смесена с едрозърнест пясък в дълбоки добре дренирани саксии. Най-добре след преместването е да се натори само повърхностно.
Прекалено израсналите екземпляри се скъсяват на произволно място през пролетта и лятото.
Ако се отрежат леторастите от главния ствол и се засадят в близост, с течение на времето видът им ще смекчи ръбестия изглед на възрастното растение.
Размножава чрез стъблени резници. След като отрежете, оставете наколко часа да засъхне мястото на среза и го засадете в саксия поставена на топло и с висока влажност на въздуха място. От едно дълго стъбло може да се отрежат няколко резника.
Предпочита глинените съдове пред пластмасовите. Пресаждане трявба да се извършва всеки 2- 3 години.
Засадете няколко растения с различна височина заедно в една саксия. Така няма да се виждат оголените стъбла и ще изглежда по красиво.
Паразити. Юката често страда от нашествието на насекоми, които смучат листната лимфа. Срещу въшките, оставящи бели мъхести петънца по средата на листата, се използва специфичен инсектицид, а петънцата се изчистват с натопено в спирт памучно тампонче.
Сив мухъл. Появява се по листата: най-зле засегнатите се отстраняват, а останалите се напръскват обилно с фунгицид.
Опасност от нараняване по кинжаловидните листа на юката.
Около неравното стъбло в центъра излизат гъвкави тъмнозелени или пъстри тесни листа с неравни и грапави краища.
Рядко цъфти в домашни условия.
Цъфтят възрастните екземпляри с импозантни, надхвърлящи височината на растението кремавобели съцветия.
Да се излага колкото се може повече на естествена слънчева светлина.
Юката обича много светлината, но не понася преките слънчеви лъчи. Затова ако стаята ви е орентирана на юг – поставете растението по-навътре.
През лятото е препоръчително да се изнесе навън, на добре огряно място, но не пряко от слънцето.
Да се полива обилно от пролетта до есента, по-рядко - през зимата, когато почвата трябва да е съвсем леко овлажнена.
Не се допуска задържане на вода.
За здравето на юката са нужни умерена влажност и редовно проветряване.
Не е необходимо да се оросяват листата.
Оптимална пръст или глинесто-хумусна градинска пръст с пясък.
През 14 дни от началото на пролетта до месец август с качествен хранителен разтвор.
Да се пресажда всяка втора пролет във високохумусна почва, смесена с едрозърнест пясък в дълбоки добре дренирани саксии. Най-добре след преместването е да се натори само повърхностно.
Прекалено израсналите екземпляри се скъсяват на произволно място през пролетта и лятото.
Ако се отрежат леторастите от главния ствол и се засадят в близост, с течение на времето видът им ще смекчи ръбестия изглед на възрастното растение.
Размножава чрез стъблени резници. След като отрежете, оставете наколко часа да засъхне мястото на среза и го засадете в саксия поставена на топло и с висока влажност на въздуха място. От едно дълго стъбло може да се отрежат няколко резника.
Предпочита глинените съдове пред пластмасовите. Пресаждане трявба да се извършва всеки 2- 3 години.
Засадете няколко растения с различна височина заедно в една саксия. Така няма да се виждат оголените стъбла и ще изглежда по красиво.
Паразити. Юката често страда от нашествието на насекоми, които смучат листната лимфа. Срещу въшките, оставящи бели мъхести петънца по средата на листата, се използва специфичен инсектицид, а петънцата се изчистват с натопено в спирт памучно тампонче.
Сив мухъл. Появява се по листата: най-зле засегнатите се отстраняват, а останалите се напръскват обилно с фунгицид.
Опасност от нараняване по кинжаловидните листа на юката.
- Открити нови видове орхидеи
- Калцеолария, пантофче, чехълче - Calceolaria
- Грижи за цветята през месец Март
- Цветята които носят любов, късмет и пари
- Цинерария ( Сенецио ) - Senecio cruentus
- Соландра - Solandra
- Пасифлора - Passiflora
- Вайгела - Weigela
- Калмия - Kalmia
- Африканска маргаритка - Dimorphotheca Sinuata
- Хризалидокарпус (златноплодна палма) - Chrysalidocarpus
- Кампанула (Витлеемска звезда, камбанки) - Campanula isophylla