Кактуси15 септември 2009
Стапелия - Stapelia orbea
Създадено от gradinar
вторник 15 септември 2009 - 14:00:39
Семейство: Asclepiadaceae.Родина: Източна, Южна и Юго-Западна Африка.
Рода Стапелия (Stapelia) включва от 75 до 100 вида растения от семейство Asclepiadaceae. Распространена е в Южна и Юго-Западна Африка, някои от видовете - в Източна Африка.
Всички растения са многогодишни нискорастящи сукуленти. Стеблата са месести, 4-стенни, често образуват нови издънки в основата, безлистни. Цветовете обикновено са разположени в основата на стеблата, по-рядко на върха, по едно или по няколко, на дълги цветоноси, с бедна окраска, мъхести. Чашката има по 5 заострени листенца. Венеца е кръгъл или широк камбанковиден с венчелистчета, разсечени до половината им дължина, с повече или по-малко триъгълна форма, заострени на върха. Венчелистчетата са месести, оцветени, мъхести или голи. Коронката е с месест обръч. Външния венец е с 5 свободни до основата си, правоъгълни или ланцетни венчелистчета, плоски или с вдлъбната форма; венчелистчетата на короната полягат около плодника, те могат да бъдат къси, прости или разсечени.
Стапелиите са декоративни растения, достатъчно лесни за отглеждане, имат изключително оригинални цветове. Ако не се взима под внимание това, че цвета на стапелията има спицефичен неприятен мирис, привличащ мухите, тя остава много популярно растение за отглеждане в стайни условия.
Стапелията, на латински Stapelia (най-популярен вид - Orbea variegate), е сукулентно растение, което произлиза от Източна и Южна Африка. В Европа е пренесено още през 17 век от мисионери, а наименованието си е добило по името на ботаника Йоханес ван Стапел.
Видове:
Пъстра Стапелия (S. variegata L. (S. hanburyana A. Berg. a. Rust.)). Расте на каменисто-песъчливи насипи, по скалистите склонове в планините , понякога около реките в Южна Африка. Нискорастящо, 3-10 см високо растение. Клоните са зелени, нерядко червеникави, с фасети, разположени под голям ъгъл помежду си. Цветовете са по 1-5, расположени в основата на младите стебла. Венеца е 5-8 см в диаметър, плосък. Венчелистчетата са триъгълни, яйцевидни, заострени, извити, от въшната страна гладки, голи, светло-жълти, от вътрешната страна жълти, нагънати, с тъмно-кафяви ивици или неравномерни петна и между тях с напречни тънки ивици (формата и окраската на цветовете варира значително). Цъфти през лятото. След цъфтеж образува плодове с множество семена, снабдени с перца(като при глухарчето).
Гигантска Стапелия (S. gigantea N. Е. Вт.). Расте по каменисти почви в Южна Африка. Многогодишни сукулентни растения. Стеблата са здрави, правостоящи, до 20 см высоки, с 3 см дебелина, със силно развити, криловидни фасети, не много назъбени и не гъсто разположени. Цветовете са по 1—2 на дълги цветоноси; венеца е огромен, 25—35 см в диаметър, плосък, дълбоко нарязан; венчелистчетата са триъгълни, удължено заострени, светло-жълти, с многобройни дебели власинки с червен цвят, по краищата слабо извити и с мъх от дълги бели власинки. При стапелия гигантска цветовете нямат изразен неприятен аромат.
Променяща се Стапелия (S. mutabilis Jacq.). Синоним: в литературата се среща като S. neglecta Tod., и S. fascata hort. Растение, видимо с хибриден произход. Стеблата са до 15 см височина, силни, с насочени към върха зъбчета, голи. Цветовете са на дълги цветоноси. Венеца е до 7 см в диаметър, плосък. Венчелистчетата са триъгълно-яйцевидни, жълтеникаво-зелени, с напречно разположени ивици и точки, с кафяви заострени връхчета, ресничести по края.
Едроцветна Стапелия (S. grandiflora Masson). Синоним: в литературата се среща също като S. spectabilis Haw., и S, obscura N. E. Br. Расте на каменисти почви, по планинските склонове и речните долини на Южна Африка. Многогодишни сукулентни растения, бързо разпространяващи се и образуващи туфи. Стеблата са 4-стенни, мъхести, с рядко разположени подгънати на вътре зъбци. Цветовете са по 1—2, едри. Венеца е 15—16 см в диаметър, плосък, космат. Венчелистчетата са ланцетни, подгънати, по краищата ресничести, в долната си част зеленикаво-сини, нагоре тъмно-пурпурни и със сиви власинки, на снопчета, а между тях с къси гъсти власинки. Цъфти през лятото, цветовете имат силна миризма на гниещо месо. Всеки цвят се задържа от 3 до 5 дни.
Място:
През лятото трябва да държите стапелията на лъжлива сянка, а през дъждовното време се радват на летния дъжд, но не им вредят и дългите сухи периоди. Където има цвят трябва добре да се засуши земята преди да полеете.
Температура:
От пролетта до есента умерена или висока, около 22-26°С. През есента температурата се понижава до 15°С, растението се подготвя за период на покой. Минималната температура за презимуване е 10-15* С и никога не я излагайте на директно слънце.
Светлина:
Ярка разсеяна, растенията понасят пряко слънчево огряване само през есента и зимата. Ако растението се държи на слънчево място, в най-горещите обедни часове през лятото, може да се появят изгаряния.
Поливане:
Полива се пестеливо и по възможност с престояла вода. През зимата поливането се свежда до минимум. От март до октомври-обилно, при просъхване на горния слой на субстрата.
Влажност:
Поради африканския си произход стапелията обича топлия и сух въздух. През измата обаче цветето трябва да бъде на хладно място.
Торене и подхранване:
От април до юли през три седмици го торете с течен тор с преобладаващо съдържание на фосфор - това засилва цъвтежа. Към пръстта веднъж или два пъти в годината прибавете парченца дървени въглища за по-плътни и сочни листа и цветчета.
Пресаждане:
Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните – през две години.
Размножаване:
Размножава се чрез смена или чрез странични издънки. За целта използвайте почвена смеска от 2 части - 1 част градинска пръст и 1 част речен пясък.
Болести:
Загниване.
Съвети:
- Всяка активност по време на цъфтежа може да доведе до критични последици, даже и до загуба на растението, защото в този период много трудно.
- Препоръчително е да се сади в глинени плитки саксии, в пропусклива почва и камъни на дъното, така че максимално да се избегне задържането на влага в почвата. Никога не поливайте директно.
- Необходимо е редовно да отстранявате мъртвите части от растението.
- Има вероятност от мъртвите стъбла да се заразят и здравите, при което може да се загуби растението.
- От прекалено яркото слънчево огряване по обедните часове може да се появат петна или изгаряния, ако растението не е приучено постепенно към такова силно осветяване след дълга и мрачна зима.
- При преполиване, особено през зимата, стеблата на растението клюмват, бледнеят и загниват.
- При недостатъчно подхранване или непълноценно осветяване стеблата се издължават и изтъняват, растението не цъфти.
Стапелията, на латински Stapelia (най-популярен вид - Orbea variegate), е сукулентно растение, което произлиза от Източна и Южна Африка. В Европа е пренесено още през 17 век от мисионери, а наименованието си е добило по името на ботаника Йоханес ван Стапел.
Видове:
Пъстра Стапелия (S. variegata L. (S. hanburyana A. Berg. a. Rust.)). Расте на каменисто-песъчливи насипи, по скалистите склонове в планините , понякога около реките в Южна Африка. Нискорастящо, 3-10 см високо растение. Клоните са зелени, нерядко червеникави, с фасети, разположени под голям ъгъл помежду си. Цветовете са по 1-5, расположени в основата на младите стебла. Венеца е 5-8 см в диаметър, плосък. Венчелистчетата са триъгълни, яйцевидни, заострени, извити, от въшната страна гладки, голи, светло-жълти, от вътрешната страна жълти, нагънати, с тъмно-кафяви ивици или неравномерни петна и между тях с напречни тънки ивици (формата и окраската на цветовете варира значително). Цъфти през лятото. След цъфтеж образува плодове с множество семена, снабдени с перца(като при глухарчето).
Гигантска Стапелия (S. gigantea N. Е. Вт.). Расте по каменисти почви в Южна Африка. Многогодишни сукулентни растения. Стеблата са здрави, правостоящи, до 20 см высоки, с 3 см дебелина, със силно развити, криловидни фасети, не много назъбени и не гъсто разположени. Цветовете са по 1—2 на дълги цветоноси; венеца е огромен, 25—35 см в диаметър, плосък, дълбоко нарязан; венчелистчетата са триъгълни, удължено заострени, светло-жълти, с многобройни дебели власинки с червен цвят, по краищата слабо извити и с мъх от дълги бели власинки. При стапелия гигантска цветовете нямат изразен неприятен аромат.
Променяща се Стапелия (S. mutabilis Jacq.). Синоним: в литературата се среща като S. neglecta Tod., и S. fascata hort. Растение, видимо с хибриден произход. Стеблата са до 15 см височина, силни, с насочени към върха зъбчета, голи. Цветовете са на дълги цветоноси. Венеца е до 7 см в диаметър, плосък. Венчелистчетата са триъгълно-яйцевидни, жълтеникаво-зелени, с напречно разположени ивици и точки, с кафяви заострени връхчета, ресничести по края.
Едроцветна Стапелия (S. grandiflora Masson). Синоним: в литературата се среща също като S. spectabilis Haw., и S, obscura N. E. Br. Расте на каменисти почви, по планинските склонове и речните долини на Южна Африка. Многогодишни сукулентни растения, бързо разпространяващи се и образуващи туфи. Стеблата са 4-стенни, мъхести, с рядко разположени подгънати на вътре зъбци. Цветовете са по 1—2, едри. Венеца е 15—16 см в диаметър, плосък, космат. Венчелистчетата са ланцетни, подгънати, по краищата ресничести, в долната си част зеленикаво-сини, нагоре тъмно-пурпурни и със сиви власинки, на снопчета, а между тях с къси гъсти власинки. Цъфти през лятото, цветовете имат силна миризма на гниещо месо. Всеки цвят се задържа от 3 до 5 дни.
Място:
През лятото трябва да държите стапелията на лъжлива сянка, а през дъждовното време се радват на летния дъжд, но не им вредят и дългите сухи периоди. Където има цвят трябва добре да се засуши земята преди да полеете.
Температура:
От пролетта до есента умерена или висока, около 22-26°С. През есента температурата се понижава до 15°С, растението се подготвя за период на покой. Минималната температура за презимуване е 10-15* С и никога не я излагайте на директно слънце.
Светлина:
Ярка разсеяна, растенията понасят пряко слънчево огряване само през есента и зимата. Ако растението се държи на слънчево място, в най-горещите обедни часове през лятото, може да се появят изгаряния.
Поливане:
Полива се пестеливо и по възможност с престояла вода. През зимата поливането се свежда до минимум. От март до октомври-обилно, при просъхване на горния слой на субстрата.
Влажност:
Поради африканския си произход стапелията обича топлия и сух въздух. През измата обаче цветето трябва да бъде на хладно място.
Торене и подхранване:
От април до юли през три седмици го торете с течен тор с преобладаващо съдържание на фосфор - това засилва цъвтежа. Към пръстта веднъж или два пъти в годината прибавете парченца дървени въглища за по-плътни и сочни листа и цветчета.
Пресаждане:
Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните – през две години.
Размножаване:
Размножава се чрез смена или чрез странични издънки. За целта използвайте почвена смеска от 2 части - 1 част градинска пръст и 1 част речен пясък.
Болести:
Загниване.
Съвети:
- Всяка активност по време на цъфтежа може да доведе до критични последици, даже и до загуба на растението, защото в този период много трудно.
- Препоръчително е да се сади в глинени плитки саксии, в пропусклива почва и камъни на дъното, така че максимално да се избегне задържането на влага в почвата. Никога не поливайте директно.
- Необходимо е редовно да отстранявате мъртвите части от растението.
- Има вероятност от мъртвите стъбла да се заразят и здравите, при което може да се загуби растението.
- От прекалено яркото слънчево огряване по обедните часове може да се появат петна или изгаряния, ако растението не е приучено постепенно към такова силно осветяване след дълга и мрачна зима.
- При преполиване, особено през зимата, стеблата на растението клюмват, бледнеят и загниват.
- При недостатъчно подхранване или непълноценно осветяване стеблата се издължават и изтъняват, растението не цъфти.
Прочетено: 16983 пъти
Градините Descanso - Descanso Garden
Други цветя
 Шизантус - Schizanthus събота 29 октомври 2011 - 11:27:05 Шизантус е едногодишното растение често се избира за пъстрите цветни композиции. Цветовете му са многократно разчленени. Немците го наричат „насечено" или „пеперудено" цвете. |
 Памуче - Gossypium петък 13 май 2011 - 10:23:26 Памуче е едногодишно саксиено цвете, достига височина до 50см. |
 Хеба - Hebe понеделник 17 май 2010 - 11:47:06 Името идва от гръцката митология. Хеба е била дъщеря на Зевс и Хера. Има над 100 вида от тези вечнозелени храстчета, които за съжаление не издържат на ниските зимни температури. Листата на хебата са месести и блестят. |
 Хелиотроп ванилия - Heliotropium понеделник 17 май 2010 - 10:41:25 Хелиотроп е род популярни градински цветя, който включва между 250 и 300 вида. Името идва от “helios” – слънце и “tropein” – обръщам, защото хелиотропа обръща листа към слънцето. |
 Агапетес, китайски фенерчета - Agapetes събота 13 февруари 2010 - 15:36:27 Агапетес са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. |
 Лилиум, Крем бял - Lilium четвъртък 15 януари 2009 - 07:43:18 Другото име на лилиума е "Звезда на земята". Легендата разказва, че когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя. И тези цветя са лилиумите. В античността го подарявали на любимата жена като знак за обич. |
- Открити нови видове орхидеи
- Калцеолария, пантофче, чехълче - Calceolaria
- Грижи за цветята през месец Март
- Цветята които носят любов, късмет и пари
- Цинерария ( Сенецио ) - Senecio cruentus
- Соландра - Solandra
- Пасифлора - Passiflora
- Вайгела - Weigela
- Калмия - Kalmia
- Африканска маргаритка - Dimorphotheca Sinuata
- Хризалидокарпус (златноплодна палма) - Chrysalidocarpus
- Кампанула (Витлеемска звезда, камбанки) - Campanula isophylla
Translate This Page
НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ
