ВИДОВЕ:
-Tropaeolaceae mаjus - Голяма латинка : По природа тя е многогодишна, но у нас не издържа на зимните студове и се подновява всяка пролет. Неправилните й цветове с дълга шпора, пълна със сладък сок, имат приятен “лютив” аромат. Палитрата на багрите е невероятно богата – жълто, оранжево, яркочервено, кафеникаво-червено, розово във всичките им нюанси. Има както увивни форми, които достигат на дължина до 2,5 м , така и храстовидни, (до 40 см високи). Много от сортовете са изпъстрени с петънца и щрихи.
-Tropaeolum peregrinum- Чуждоземната латинка , известна също и като канарска. Вече и у нас може да се видят огради, обвити от дългите й до 3-4 м стъбла. Трудно е да се свърже с привичната ни представа за това цвете. Яркожълтите й цветчета изглеждат като накъсани със зелени шпори, а листата й са дребни, силно насечени, но въпреки това са много привлекателни.
-Tropaeolum cultorum - Културната латинка обединява предимно хибриди от сортовете на голямата и на щитоносната. Растенията са едногодишни, гъсто облистени, потъват в разнообразни по багри цветове от май до първите студове.
-Tropaeolum minus - Дребната латинка е силно умален вариант на голямата.
-Tropaeolum peltophorum - Щитоносната латинка е характерна с тъмнозелените си щитовидни листа и тъмночервени цветове
-Tropaeolum тuberosum - Грудковата Латинка - образува подземна грудка, в някои части на Андите грудката се използва за храна .
-Tropaeolum polyphyllum от Чили - чиито многогодишни корени могат да оцеляват под земята при температури на въздуха до -15°C са най-издръжливият вид.
-Изключително красиви са също и Къдравата латинка, а Лазурната е направо невероятна със сините си цветове. За съжаление е много трудно да се намерят засега семена от тях у нас.
Температура:
Топлолюбиво цвете
Осветление:
Светлолюбиво
Поливане:
Полива се при нужда, но не се прекалява, защото цветето не търпи много влажна почва
Торене:
Не понася прекаленото торене (особено с азотни торове или с оборска тор). От тях тя цъфти по-лошо, въпреки че листата й растат прекрасно. За предпочитане са фосфорни торове.
Пресаждане:
Засяването става през април на постоянното място на растението, защото кореновата система лесно се поврежда при пресаждане.
Място:
Латинката може да украси всяко слънчево или леко засенчено място. Идеални за украса на огради и беседки са увивните сортове и чуждоземната латинка. Ако ги засадим в окачена саксия на балкона, те ще му придадат живописен вид . А ако ги пуснем направо върху почвата, скоро ще я скрият под ароматен килим. С ниските компактни храстчета може да се засадят както самостоятелни лехи, така и да се смесят с други летни цветя.
Размножаване:
Латинката се размножава със семена. Лесно се самозасяват, така че може да ни спестят усилията да ги размножаваме.Семената узряват 40-50 дни след прецъфтяването на цветовете.