Съвети на специалиста21 юни 2009
Видове орхидеи
Създадено от gradinar
неделя 21 юни 2009 - 14:39:40
Семейство на необикновено разнообразие — на форми, багри и размери, на разпространение и начин на живот. Изисканата им красота има милиони поклонници, за тях се пишат книги, списания, правят се изложби, търгове, експедиции. Те сприятеляват хора от цял свят. Ботаниците оценяват числеността на орхидеите на около 25—30 хиляди вида (с подобна численост в растителния свят са само сложноцветните). Семейство орхидеи (Orchidaceae). разред Оrchidales има към 750 рода и е практически космополитно — от тундрите на Аляска до Огнена земя, от крайбрежията до зоната на вечните снегове, а два австралийски вида са се приспособили към изцяло подземен начин на живот.Семейство на необикновено разнообразие — на форми, багри и размери, на разпространение и начин на живот. Изисканата им красота има милиони поклонници, за тях се пишат книги, списания, правят се изложби, търгове, експедиции. Те сприятеляват хора от цял свят.
Ботаниците оценяват числеността на орхидеите на около 25—30 хиляди вида (с подобна численост в растителния свят са само сложноцветните). Семейство орхидеи (Orchidaceae). разред Оrchidales има към 750 рода и е практически космополитно — от тундрите на Аляска до Огнена земя, от крайбрежията до зоната на вечните снегове, а два австралийски вида са се приспособили към изцяло подземен начин на живот.
В умерените ширини видовете от семейството са със скромни размери и дребни, не особено забележими цветове и само внимателният наблюдател може да оцени красотата на салепа (Оrchis) или орхидеята пчелица (Оphrys).
Над 90% от видовото разнообразие е съсредоточено в тропическите райони. По-голямата част от орхидеите тук са епифити — т. е. растения, които растат прикрепени към стволовете и клоните на дървета и храсти. Този начин на живот е довел до редица приспособления: многочислени, изключително дребни.
леки семена, които се разнасят от вятъра; месести стъбла или листа, което помага да се преодолеят периодите на засушаване; корени, обвити с гъбчест слой от мъртви клетки (веламен) и други.
Характерно е устройството на цветовете. Орхидеите са едносемеделни растения и имат шест околоцветни листчета в два кръга. Трите външни (чашелистчета) са близки по форма, докато едно от трите вътрешни (венчелистчета) силно се отличава по форма и функция от останалите. То обикновено участвува в опрашването — най-често като площадка за кацане на опрашителя и се нарича устна (лабелум).
Повечето орхидеи имат една плодна тичинка, само при пет рода тичинките са две, а при един — три. Тичинковата дръжка е сраснала със стълбчето на плодника в единна структура, наречена колонка. Прашецът е обособен в компактни маси, наречени полинии. Устройството на колонката и полиниите стоят в основата на делението на подсемейства и родове.
В тропическите райони широко се отглежда ванилията, от изсушените неузрели плодове ма която се получаВа ароматното вещество. От древността до наши дни като лекарствено средство се използуват изсушените грудки на салепа. Главната ценност на орхидеите са техните декоративни качества. С масовото им отглеждане се занимават стотици фирми. Екзотичните цветове са доходно перо в износа на Тайланд, Индонезия, Сингапур, Човекът е създал десетки хиляди нови хибриди — както за букети, така и за саксийно отглеждане, а последната вълна е насочена към създаването на подходящи за стайно отглеждане дребни растения с едри, дълго запазващи се цветове.
В албума ще разкажем за видове от няколко характерни рода орхидеи, които се отглеждат в колекцията на Ботаническата градина на БАН край София.
Род Сypripedium
Около 40 вида двутичинкови орхидеи с пантофкоподобна устна. Разпространени са в умерените ширини на Северното полукълбо. Надземните стъбла отмират всяка година.
Сурripedium calceolus — Венерино пантофче. Многогодишно тревисто растение с пълзящо подземно коренище. Стъблото е високо 25—50 см с три-четири елиптични листа. Цветовете са връхни, единични или по два, едри. Околоцветните листчета имат червено-кафяв цвят и са линейно ланцетни. Устната е едра, широко закръглена, жълта с червени петна, рядко с червени
жилки-видът е разпространен в умерените ширини на Европа и Азия.
В нашата страна се намира най-южното находище — в резервата "Червената скала" край Бачковския манастир. Малката група е известна от 1898 година. Това е най-едрата европейска орхидея, защитена в Европа (Швейцария) още в края на миналия век. Сега видът се охранява във всички страни, където се среща. Включен е в световната „Червена Книга".
Род Рaphiopedilum
Около 200 вида двутичинкови орхидеи, разпространени от Югоизточен Китай до Нова Гвинея. Листата са събрани в живееща няколко години прикоренова розетка.
Рарhiopedilum delenatii — един от най-забележителните видове, описан през 1922 година от Северен Виетнам. Неземно растение. Листата му са продълговато овални, кожести, тъмнозелени със светли петна. От центъра на листната розетка излиза 15—20 см високо цветоносно стъбло, което завършва с два последователно развиващи се цвята. Цветовете са 6—8 см в диаметър, бели. с променящ се по интензивност розов оттенък. Флагчето е яйцевидно, заострено, а двете странични венчелистчета — широко овални. Устната е широко закръглена. На горната повърхност на колонката (в центъра на цвета) има жьлто и червено петно, които насочват насекомите-опрашители. Пъстрите листа, чистата окраска и пропорционалността на цвета, нежният цитрусов аромат са белези, за които видът широко се използува в хибридизационните програми.
Род Сoelogyne
Един от характерните родове на Югоизточна Азия, наброяващ според различните автори от 140 до 200 вида.
Соеlogyne cristata — гребенеста целогина. Епифитно или епилитно коренищно растение. Всяко стъбло има силно задебелено предпоследно междувъзлие — псевдобулба, с два линейно ланцетни листа. Междувъзлията под овално яйцевидната псевдобулба са силно скъсени, обхванати от плътни кожени люспи, в пазвите на които се развиват едно или две висящи (с 2—5 цвята) съцветия. Цветовете са едри (6—9 см), удивително изящни. Околоцветните листчета са снежнобели. продълговато ланцетни, със силно вълнист ръб. Устната е триделна, бяла, с пет гребенести, яркожълти пластинки.
Видът е широко разпространен в Източните Хималаи от 1500 до 2500 м надм. височина. Образува големи групи, обилно цъфтящи през сухия сезон. Открит е от Валиш в околностите на Катманду през 1819 година. Една от най-невзискателните, подходящи за стайно отглеждане орхидеи.
Род Тhunia
Обхваща шест вида от Югоизточна Азия, близки до описания.
Тhunia marshalliana — туния на Маршал. Хумусен епифит, едро растение (до 1 м) с правостоящи на върха леко извити стъбла. Листата са многобройни, двуредни, по цялата дължина на стъблото, линейно ланцетни, заострени, светлозелени, със сивкав восъчен налеп. Съцветието е връхно и се състои от 4-8 едри цветя. Околоцветните листчета са линейно ланцетни, заострени, с леко вълнист ръб, чисто бели. Устната е продълговатояйцевидна, фуниеобразно завита, наситено жълта, покрита с гъсто разположени перести власинки.
Родината на този вид е Бирма, където той се среща в нископланинските зони с изразен сух сезон. При отглеждане в култура изисква богата хумусна почва в моделиране на продължителен сух период.
Род Dendrobium
Това е вторият по обем род в семейството (над 1000 вида). Разпространен е на огромна територия от южните острови на Япония до Тасмания, от западните райони на Индия до островите Самоа на изток.
Dendrobium nobile – благороден дендробиум.
Епифитна орхидея с прави или извити, 50-100см дълги, месести стъбла. Листата са многобройни, широко ланцетни, тъпи, с добре развити, обхващащи стъблата влагалища. Стъблата се развиват за 4-6 месеца през влажния сезон. След около година листата опадват и през сухият сезон във възлите на стъблото се развиват двуцветни съцветия. Цветовете са едри – 7-9см. Околоцветните листчета са продълговата елиптични, с леко вълнист ръб, с розово-пурпурна, постепенно изсветляваща към центъра на цвета окраска. Устната е широка, неправилно фуниевидна, кадифено влакнеста, в средата с голямо тъмно пурпурно петно.
Естествено разпространен в светли, полулистопадни гори в Хималайте, Южен Китай, Бирма, Тайланд. Изключително популярен в културен вид, с множество разновидности.
Dendrobium bigibbum – средно едра епифитна орхидея.
Стъблата са до 40см високи, месести, в горната част с 4-7 линейно ланцетни, заострени кожести листа. Съцветията са странични, от пазвите на листата, с 2-12 цветя. Едно стъбло образува съцветия 2-4 години поред и възрастният, обилно цъфтящ екземпляр, е изключително декоративен. Цветовете имат размери 5-7см и са наситено пурпурни. Венчелистчетата са широко закръглени, чашчелистчетата-заострени. Устната е триделна, с изправени странични дялове, в средата с тъмнопурпурни жилки. Шпората е двувърха, откъдето произлиза видовият епитет.
Естествено разпространен в Североизточна Австралия и близките острови. Емблема на щата Квисланд. Много близък до Dendrobium phalaenopsis от островите Танимбар. Тези два вида са в основата на редица култивирани сортове, особено популярни в Малайзия и Индонезия.
Род Sobralia
Около 60 вида наземни орхидеи от тропиците на Новия свят. Имат високи, незадебелени, наподобяващи житни растения стъбла и едри цветове.
Sobralia macrantha — едроцветна собралия. Стъблата достигат до 2 метра. Листата са ланцетни, дълго заострени по цялата дължина на стъблото. Съцветията са връхни, с 2—3 последователно развиващи се цвята, формата на едрите (до 20 см) розово-лилави цветове силно напомня на катлея. Цветът остава свеж само 3—4 дни. Нежен е и не издържа транспортиране и поради това видът не се среща в култура освен в ботаническите градини. Естествено разпространен в Мексико и Гуатемала, във влажни сенчести места, от 2000 до 3500 м. надм. височина.
Род Cattleya
Безспорна кралица на орхидеите, символ на нежност, красота, аристократизъм. Родината на около 60 вида и множество разновидности е тропическа Америка.
Cattleya persivaliana — катлея на Пърсивал. Стъблата са до 25 см високи, месести, сплеснати, еднолистни. Долните хоризонтални части на стъблата образуват коренище, на което се развиват дълги, шнуровидни корени. Съцветието е връхно, обикновено двуцветно. Цветовете имат диаметър 11—14 см и са розово-лилави. Трите външни околоцветни листчета са ланцетни, двете вътрешни — ромбично яйцевидни, леко вълнисти. Устната е тръбесто завита, разширена в предната част, силно вълниста, по края лилава, а в средата — пурпурна.
Един от най-красивите видове на рода, разпространен във Венесуела от 800 до 1300 м надм. височина. Расте по стволовете на дьрветата или по скалите.
Cattleya bowringiana — катлея на Боуринг.
Стъблата са високи до 30 см, месести, разширяващи се в горната част. Всяко стъбло завършва с два продълговато ланцетни кожени листа, между, които се развива връхно съцветие, носещо 5—15 цвята. Цветовете имат диаметър 8—10 см и са розово-лилави. Устната е пурпурна с яркжълта централна част. Произхожда от Гуатемала и Хондурас, където се среща от 1000 до 1700 м. надм. височина и цъфти през есента.
Род Jumellea
Неголям род — около 40 вида от оригиналната група на Ангрекоидните. Своя разцвет те достигат на Малагашките и Маскаренетите островни групи. Както за формата, така и предимно за бялата окраска на цветовете често ги наричат "звездите на островите".
Jumellea sagittata — стреловидна юмелея. Това е орхидея, чието стъбло със силно скьсени междувъзлия нараства през целия живот на растението. Веднъж годишно се образуват множество едроцветни съцветия с бели, 3,5—4 см едри цветове. Родината на този вид е Мадагаскар, където той обитава разредени храстови съобщества на окло 900—1200 м надм. височина в скалисти райони с добре изразен сух сезон.
В албума ще разкажем за видове от няколко характерни рода орхидеи, които се отглеждат в колекцията на Ботаническата градина на БАН край София.
Род Сypripedium
Около 40 вида двутичинкови орхидеи с пантофкоподобна устна. Разпространени са в умерените ширини на Северното полукълбо. Надземните стъбла отмират всяка година.
Сурripedium calceolus — Венерино пантофче. Многогодишно тревисто растение с пълзящо подземно коренище. Стъблото е високо 25—50 см с три-четири елиптични листа. Цветовете са връхни, единични или по два, едри. Околоцветните листчета имат червено-кафяв цвят и са линейно ланцетни. Устната е едра, широко закръглена, жълта с червени петна, рядко с червени
жилки-видът е разпространен в умерените ширини на Европа и Азия.
В нашата страна се намира най-южното находище — в резервата "Червената скала" край Бачковския манастир. Малката група е известна от 1898 година. Това е най-едрата европейска орхидея, защитена в Европа (Швейцария) още в края на миналия век. Сега видът се охранява във всички страни, където се среща. Включен е в световната „Червена Книга".
Род Рaphiopedilum
Около 200 вида двутичинкови орхидеи, разпространени от Югоизточен Китай до Нова Гвинея. Листата са събрани в живееща няколко години прикоренова розетка.
Рарhiopedilum delenatii — един от най-забележителните видове, описан през 1922 година от Северен Виетнам. Неземно растение. Листата му са продълговато овални, кожести, тъмнозелени със светли петна. От центъра на листната розетка излиза 15—20 см високо цветоносно стъбло, което завършва с два последователно развиващи се цвята. Цветовете са 6—8 см в диаметър, бели. с променящ се по интензивност розов оттенък. Флагчето е яйцевидно, заострено, а двете странични венчелистчета — широко овални. Устната е широко закръглена. На горната повърхност на колонката (в центъра на цвета) има жьлто и червено петно, които насочват насекомите-опрашители. Пъстрите листа, чистата окраска и пропорционалността на цвета, нежният цитрусов аромат са белези, за които видът широко се използува в хибридизационните програми.
Род Сoelogyne
Един от характерните родове на Югоизточна Азия, наброяващ според различните автори от 140 до 200 вида.
Соеlogyne cristata — гребенеста целогина. Епифитно или епилитно коренищно растение. Всяко стъбло има силно задебелено предпоследно междувъзлие — псевдобулба, с два линейно ланцетни листа. Междувъзлията под овално яйцевидната псевдобулба са силно скъсени, обхванати от плътни кожени люспи, в пазвите на които се развиват едно или две висящи (с 2—5 цвята) съцветия. Цветовете са едри (6—9 см), удивително изящни. Околоцветните листчета са снежнобели. продълговато ланцетни, със силно вълнист ръб. Устната е триделна, бяла, с пет гребенести, яркожълти пластинки.
Видът е широко разпространен в Източните Хималаи от 1500 до 2500 м надм. височина. Образува големи групи, обилно цъфтящи през сухия сезон. Открит е от Валиш в околностите на Катманду през 1819 година. Една от най-невзискателните, подходящи за стайно отглеждане орхидеи.
Род Тhunia
Обхваща шест вида от Югоизточна Азия, близки до описания.
Тhunia marshalliana — туния на Маршал. Хумусен епифит, едро растение (до 1 м) с правостоящи на върха леко извити стъбла. Листата са многобройни, двуредни, по цялата дължина на стъблото, линейно ланцетни, заострени, светлозелени, със сивкав восъчен налеп. Съцветието е връхно и се състои от 4-8 едри цветя. Околоцветните листчета са линейно ланцетни, заострени, с леко вълнист ръб, чисто бели. Устната е продълговатояйцевидна, фуниеобразно завита, наситено жълта, покрита с гъсто разположени перести власинки.
Родината на този вид е Бирма, където той се среща в нископланинските зони с изразен сух сезон. При отглеждане в култура изисква богата хумусна почва в моделиране на продължителен сух период.
Род Dendrobium
Това е вторият по обем род в семейството (над 1000 вида). Разпространен е на огромна територия от южните острови на Япония до Тасмания, от западните райони на Индия до островите Самоа на изток.
Dendrobium nobile – благороден дендробиум.
Епифитна орхидея с прави или извити, 50-100см дълги, месести стъбла. Листата са многобройни, широко ланцетни, тъпи, с добре развити, обхващащи стъблата влагалища. Стъблата се развиват за 4-6 месеца през влажния сезон. След около година листата опадват и през сухият сезон във възлите на стъблото се развиват двуцветни съцветия. Цветовете са едри – 7-9см. Околоцветните листчета са продълговата елиптични, с леко вълнист ръб, с розово-пурпурна, постепенно изсветляваща към центъра на цвета окраска. Устната е широка, неправилно фуниевидна, кадифено влакнеста, в средата с голямо тъмно пурпурно петно.
Естествено разпространен в светли, полулистопадни гори в Хималайте, Южен Китай, Бирма, Тайланд. Изключително популярен в културен вид, с множество разновидности.
Dendrobium bigibbum – средно едра епифитна орхидея.
Стъблата са до 40см високи, месести, в горната част с 4-7 линейно ланцетни, заострени кожести листа. Съцветията са странични, от пазвите на листата, с 2-12 цветя. Едно стъбло образува съцветия 2-4 години поред и възрастният, обилно цъфтящ екземпляр, е изключително декоративен. Цветовете имат размери 5-7см и са наситено пурпурни. Венчелистчетата са широко закръглени, чашчелистчетата-заострени. Устната е триделна, с изправени странични дялове, в средата с тъмнопурпурни жилки. Шпората е двувърха, откъдето произлиза видовият епитет.
Естествено разпространен в Североизточна Австралия и близките острови. Емблема на щата Квисланд. Много близък до Dendrobium phalaenopsis от островите Танимбар. Тези два вида са в основата на редица култивирани сортове, особено популярни в Малайзия и Индонезия.
Род Sobralia
Около 60 вида наземни орхидеи от тропиците на Новия свят. Имат високи, незадебелени, наподобяващи житни растения стъбла и едри цветове.
Sobralia macrantha — едроцветна собралия. Стъблата достигат до 2 метра. Листата са ланцетни, дълго заострени по цялата дължина на стъблото. Съцветията са връхни, с 2—3 последователно развиващи се цвята, формата на едрите (до 20 см) розово-лилави цветове силно напомня на катлея. Цветът остава свеж само 3—4 дни. Нежен е и не издържа транспортиране и поради това видът не се среща в култура освен в ботаническите градини. Естествено разпространен в Мексико и Гуатемала, във влажни сенчести места, от 2000 до 3500 м. надм. височина.
Род Cattleya
Безспорна кралица на орхидеите, символ на нежност, красота, аристократизъм. Родината на около 60 вида и множество разновидности е тропическа Америка.
Cattleya persivaliana — катлея на Пърсивал. Стъблата са до 25 см високи, месести, сплеснати, еднолистни. Долните хоризонтални части на стъблата образуват коренище, на което се развиват дълги, шнуровидни корени. Съцветието е връхно, обикновено двуцветно. Цветовете имат диаметър 11—14 см и са розово-лилави. Трите външни околоцветни листчета са ланцетни, двете вътрешни — ромбично яйцевидни, леко вълнисти. Устната е тръбесто завита, разширена в предната част, силно вълниста, по края лилава, а в средата — пурпурна.
Един от най-красивите видове на рода, разпространен във Венесуела от 800 до 1300 м надм. височина. Расте по стволовете на дьрветата или по скалите.
Cattleya bowringiana — катлея на Боуринг.
Стъблата са високи до 30 см, месести, разширяващи се в горната част. Всяко стъбло завършва с два продълговато ланцетни кожени листа, между, които се развива връхно съцветие, носещо 5—15 цвята. Цветовете имат диаметър 8—10 см и са розово-лилави. Устната е пурпурна с яркжълта централна част. Произхожда от Гуатемала и Хондурас, където се среща от 1000 до 1700 м. надм. височина и цъфти през есента.
Род Jumellea
Неголям род — около 40 вида от оригиналната група на Ангрекоидните. Своя разцвет те достигат на Малагашките и Маскаренетите островни групи. Както за формата, така и предимно за бялата окраска на цветовете често ги наричат "звездите на островите".
Jumellea sagittata — стреловидна юмелея. Това е орхидея, чието стъбло със силно скьсени междувъзлия нараства през целия живот на растението. Веднъж годишно се образуват множество едроцветни съцветия с бели, 3,5—4 см едри цветове. Родината на този вид е Мадагаскар, където той обитава разредени храстови съобщества на окло 900—1200 м надм. височина в скалисти райони с добре изразен сух сезон.
Прочетено: 24263 пъти
Градините Descanso - Descanso Garden
Други цветя
 Шизантус - Schizanthus събота 29 октомври 2011 - 11:27:05 Шизантус е едногодишното растение често се избира за пъстрите цветни композиции. Цветовете му са многократно разчленени. Немците го наричат „насечено" или „пеперудено" цвете. |
 Памуче - Gossypium петък 13 май 2011 - 10:23:26 Памуче е едногодишно саксиено цвете, достига височина до 50см. |
 Хеба - Hebe понеделник 17 май 2010 - 11:47:06 Името идва от гръцката митология. Хеба е била дъщеря на Зевс и Хера. Има над 100 вида от тези вечнозелени храстчета, които за съжаление не издържат на ниските зимни температури. Листата на хебата са месести и блестят. |
 Хелиотроп ванилия - Heliotropium понеделник 17 май 2010 - 10:41:25 Хелиотроп е род популярни градински цветя, който включва между 250 и 300 вида. Името идва от “helios” – слънце и “tropein” – обръщам, защото хелиотропа обръща листа към слънцето. |
 Агапетес, китайски фенерчета - Agapetes събота 13 февруари 2010 - 15:36:27 Агапетес са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. |
 Лилиум, Крем бял - Lilium четвъртък 15 януари 2009 - 07:43:18 Другото име на лилиума е "Звезда на земята". Легендата разказва, че когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя. И тези цветя са лилиумите. В античността го подарявали на любимата жена като знак за обич. |
- Открити нови видове орхидеи
- Калцеолария, пантофче, чехълче - Calceolaria
- Грижи за цветята през месец Март
- Цветята които носят любов, късмет и пари
- Цинерария ( Сенецио ) - Senecio cruentus
- Соландра - Solandra
- Пасифлора - Passiflora
- Вайгела - Weigela
- Калмия - Kalmia
- Африканска маргаритка - Dimorphotheca Sinuata
- Хризалидокарпус (златноплодна палма) - Chrysalidocarpus
- Кампанула (Витлеемска звезда, камбанки) - Campanula isophylla
Translate This Page
НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ
