Гъби21 юни 2009

Полска печурка - Agaricus campestre

Създадено от gradinar
неделя 21 юни 2009 - 13:52:49

Agaricus_campestre.jpg Agaricus_campestre_1.jpg Agaricus_campestre_3.jpg Agaricus_campestre_4.jpg Agaricus_campestre~0.jpg Agaricus_campestre_2.jpg

agaricus_campestre_4.jpgИскате ли да донесете у дома пълна кошничка с вкусни и дъхави полски печурки, трябва да обходите поутъпканите от добитъка ливади и пасища, да наминете край старите торища, да претърсите наторените с оборски тор и оставени на почивка ниви. Полски печурки ще намерите и по пасищата високо в планините. Но само там, където често е бродил добитък, особено коне и крави.

На такива торни места полските печурки се появяват още през април-май, веднага щом слънцето стопли почвата, а дъждът хубаво я намокри. Те се показват над земята като по-малки от орех бели топчици. А после само за броени часове на-едряват и скоро се превръщат в красиви гъби с гугла и пънче.

Полската печурка е популярна гъба, извънредно широко разпространена из цялата страна, но не се среща навсякъде. Започне ли гъбарският сезон през май — юни, ще я откриете най-често край старите торища, по пладнищата на стадата, по пасищата, около местата, където през лятото лагерува добитък. Ще я видите и в нивите, и в градините, торени с оборски тор, край пътищата и пътеките, по които редовно преминава добитък. И ще я познаете много лесно. В началото, когато току-що се е показала над земята, гуглата й е кълбеста, прилича на бяла топчица, по-малка от орех. По-късно ще я видите вече полукълбеста, а след като израсте напълно, става плоска и достига диаметър от 5 до 12 см. Отгоре тя е бяла и гладка или е с бледокафяви повлекла от многобройни дребни сиво-кафяви люспици, но винаги е суха. Никога не е лигаво лепкава. Най-сигурният белег, по който може безпогрешно да се познае полската печурка, е цветът на пластинките по долната страна на гуглата й. Почти веднага щом гъбата се покаже над земята, макар да е още кълбовидно свита, пластинките са вече оформени и са придобили бледорозов цвят. Разтвори ли се гуглата, пластинките бързо започват да потъмняват. От бледорозови те стават червеникавокафяви (затова в много краища на страната полската печурка се нарича червенушка), а накрая — тъмношоколадовокафяви до черно-кафяви.

Друго име: Червенушка

Белези - Agaricus campestre



Шапка:
В повечето случаи по-плътна, с ширина 3 до 10 см. Отначало тя е почти заострена, по-късно става леко разтворена, но заоблена, а при напълно узрялата гъба — съвсем разтворена. Тя е бяла, често матово бяла, а понякога жълтее. Покрита е с люспи, които леко покафеняват. Периферията й е леко завита с остатъци от разкъсаната ципа.

Месо:
Бяло и здраво. По-късно става розово и има лек оранжево жълт оттенък.

Ламели:
Широки, свободни, в млада възраст почти розови, в застарялата гъба шоколадовокафяви.

Спори:
Удължени, споровият прашец е кафяво черен.

Пънче:
Отначало плътно, не по-високо от 3 до 7 см, равномерно дебело, в дъното  изведнъж се заостря. То е бяло до светло розово (понякога жълтее), а в застаряващата   гъба — по-тъмно. Носи бяло, тясно и тънко пръстенче. Качества — всеизвестна,широко консумирана заради вкусното месо.

Месторастене:
Може да се намери още през втората половина на май, но масовата й поява е през юни — юли. Намира се и през есента  до   края  на  октомври. Среща се най-вече по поляните, егреците, наторените места, в градините, но много рядко самата гора. През засушливи периоди не се, появява, но след първия дъжд много бързо расте сутрин рано и се бере след вдигането на росата.

Освен полската печурка у нас се срещат още няколко вида печурки. По окрайнините на широколистните и на иглолистните гори расте бялата горско-ливадна печурка. Нейното месо също е бяло и мирише силно на анасон. А в самите широколистни и в иглолистните гори се среща кървавочервената горска печурка. Нейното месо е кървавочервено, но е приятно на вкус и с хубав наситен гъбен аромат. И тези два вида печурки са отлични за ядене. Затова не се страхувайте, че може да сбъркате полската печурка с тях. Неприятно ще е само, ако попаднете на карболовата печурка. Тя единствено от печурките не се яде, но пък лесно се издава по силната миризма на карбол, която излъчва, когато се разчупи, особено основата на пънчето.

А да се сбъркат печурките с други гъби е невъзможно. Достатъчно е да се погледне гуглата отдолу и да се види, че е с нежно розови или шоколадовокафяви пластинки.

Двойници:
Възможно е да бъде смесена с полската сърнела Lepiota naucina, но не е фатално — тя е вкусна и ядлива гъба. Фатално е смесването й с бялата, жълтата и даже зелената мухоморка.



Коментари



създай pdf с тази новина  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 17427
Прочетено: 9431 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen