Билки и подправки26 юли 2008

Градински чай (салвия) - Salvia officinalis

Създадено от gradinar
събота 26 юли 2008 - 13:47:17

2429620560095447466S600x600Q85.jpg salvia1.jpg Salvia_officinalis.jpg Salvia-splendens-close.JPG

salvia_officinalis3.jpgГрадинският чай или салвия (Salvia officinalis) е малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове, растящ в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка.
Той се отглежда много като подправка и билка и понякога може да се обърка с някои близки видове. „Салвия“ (Salvia) е името на рода, към който принадлежи и градинският чай.Цъфти през юни и юли, с дребни, виолетови цветове, разположени в съцветия във формата на клас. Листата на градинския чай са вечнозелени, продълговати и покрити с мъх. От тях се разнася и ароматът на растението.Приложенията и ползите, които му се приписват са много и разнообразни и често се споделят с близките му видове. Употребите на градинския чай са:
  • Чайове, запарки и отвари, за които се смята, че имат успокоително действие и подпомагат храносмилането;
  • консервиращи овкусявания, например на сирене;
  • като подправка в готвенето.


В някои части на Европа, особено на Балканите, градинският чай се отглежда и за получаване на етерично масло, въпреки че обикновено в тези случаи заедно с него се събират и обработват и други сродни видове като Salvia triloba.
Има няколко културни разновидности градински чай. Повечето от тях се отглеждат по-скоро като декоративни растения, отколкото заради техните лечебни свойства. Всички се ценят като малки цъфтящи храстчета за украса и като ниско антиерозионно насаждение, особено при сух и слънчев климат. Отглеждат се лесно от летни резници.
Имена на културни видове са:
  • Purpurascens, с виолетови листа, смятан от някои за най-силния от градинските чайове;
  • Tricolor, с листа, изпъстрени в бяло, жълто и зелено;
  • Berggarten, с големи листа;
  • Icterina, с листа, нашарени в жълто и синьо;
  • Alba, с бели цветове,
  • Lavandulaefolia, с малки листа.
Една средновековна поговорка, приписвана понякога на Мартин Лутер, е взаимствана всъщност от средновековната медицинска школа в Салерно и гласи, че "няма от какво да умре човек, който гледа градински чай": „Cur moriatur homo cui Salvia crescit in horto?. Към това Хилдегард от Бинген добавя: „Защо човек трябва да умира, докато салвия расте в градината му, ако не защото нищо не може да победи смъртта?“. Именно затова известният средновековен каталонски философ Арналд от Вилянова се опитва да въведе градинския чай в кулинарните традиции на Пиренейския п-ов, но трактатите и съветите му не придобиват особена популярност в Иберия.

След като салвията прецъфти, тя трябва да се ореже до 1/3 от височината си, за да продължи да расте комппактно.
Салвията предпочита горещи и слънчеви места, с умерено суха, добре отцеждаща се почва, в която да има варовик (в диво състояние расте по каменисти склонове, в масиви от хвойна).

Размножаване:
Размножаването става чрез резници в началото на лятото.

Салвията се комбинира добре в лехи с гипсофила, лавандула, сантолинат, розите.
Коментари



LAN_NEWS_24  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 3547
Прочетено: 10851 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen