Декоративно-цъфтящи23 юли 2008

Ахименес - Achimenes hybridum

Създадено от gradinar
сряда 23 юли 2008 - 12:41:28

21_8_2007_031_original.jpg 726543522_cc9218a91c.jpg mustanmerenruusu-1.jpg Mustanmerenruusu_(torpankukka),_Achimenes_Longifora_hybr_IMG_5217.jpg

achimenes_erecta.jpgАхименесът е неголямо тревисто многогодишно растение. Листата му са продълговати, яйцевидни, тъмно зелени с червеникав или лилав отенък, назъбени по краищата. Стъблото и листата са покрити с гъсти власинки. Цветовете излизат от пазвите на листата по цялата дължина на стъблото и имат кадифен виолетово розов отенък. Цъфти обилно и продължително през цялата пролет и лято.

Ахименесът (Achimenes) е измежду най-любимите представители на семейство Геснериеви. Родът включва около 50 вида, които обитават горите на Мексико, Бразилия и Гватемала. За тропическия му произход напомня и името му, което в превод от гръцки означава “който не понася студ”.Това са нисички растения с височина около 30 см, с прости или слабо разклонени стъбла, потънали в ярки цветове. Ампелните форми достигат и до 50 см. Листата им са срещуположно разположени, понякога по 3, приличат на листата на копривата, обагрени са от светлозелено до тъмнокафяво. Цветовете в зависимост от сорта са с различни размери – от 3 до 7 см в диаметър, червени, розови, сини, виолетови, бели и дори жълти. Те са единични, рядко групирани по наколко в снопче, увиснали или хоризонтално разположени. Венчето е петделно, лопатовидно, с дълга цветна тръбичка. Обилният цъфтеж протича от юни до ноември.


Ахименесите са растения с ярко изразен сезонен характер. Те имат задължителен зимен период на покой от 3-4 месеца (от ноември до февруари). Поради това в края на септември- октомври поливането се намалява и постепенно се прекратява. Стъблата увяхват и изсъхват и саксията се прибира на сухо и прохладно място (около 14 градуса), където коренищата почиват. През февруари се внасят в топло помещение и скоро се показват новите стъбълца. Без да се разрушава, земната маса се прехвърля в по-голям съд, като стъблата се засипват с пръст до втората двойка листа. Така на стъблото се образуват допълнителни корени и се развиват голямо количество млади клубенчета. Почвата за ахименесите трябва да е лека, съставена от листовка, градинска пръст и пясък в съотношение 6:3:2.Саксиите се поставят на място с обилна, но разсеяна светлина. Прякото слънце може да изгори листата, а недостигът на светлина води до деформиране на растенията.Ахименесите са влаголюбиви, в периода на вегетация трябва да се поливат обилно,но да се внимава почвата да не се заблати. Тъй като растат и цъфтят само през топлите сезони, нормалната въздушна влажност в стаите напълно ги задоволява. Ахименесът се държи на светло. В периода на растеж и цъфтене се полива обилно и се подхранва регулярно. Ахименесът, както и всички растения от сем. Геснериеви (напр. Глоксинията) не трябва да се пръска, защото по листата се появяват кафяви петна, което разваля декоративния им вид.
Заради красотата му го наричат “вълшебно цвете”.
Родината на това интересно растение е тропическа Америка – Мексико, Гватемала.
Кореновата система на ахименеса не е голяма и се разполага близо до повърхността, затова е добре да се сади в по-широки саксии с дебел дренаж. Земята трябва да бъде лека – смес от листовка, торф, угнил тор и пясък. Прорастването започва след 8-10 дни.
Ахименесът може да се размножава също и чрез разделяне на коренището и чрез листа, като сентполията например.
Пазете го от преки слънчеви лъчи и течения! За да не се повредят грудките при пресаждането, разпределете ги по повърхността на почвата и ги покрийте с още около 2 см земя.


Коментари



създай pdf с тази новина  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 9798
Прочетено: 8703 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen