Сезонни тревисти растения25 ноември 2009

Целозия (петльов гребен) - Celosia argentea

Създадено от gradinar
сряда 25 ноември 2009 - 21:32:27

celosia.jpg Celosia1.jpg Celosia2.JPG Celosia3.jpg Celosia4.jpg Celosia5.JPG Celosia6.JPG Celosia_argentea001.jpg Celosia_argentea002.jpg celosia_cristata_cockscomb.jpg P6144512.JPG P6144514.JPG P6144515.JPG P7314625.JPG rCelosia-Fresh-Look-Red.gif yellow-orange-celosia.jpg
p7314625.jpgЕдно много красиво градинско цвете. Можете често да го видите по селските градини.

Едногодишно градинско растение, с изправено и разклонено стъбло, достигащо на височина от 20 до 50-60cm в зависимост от сорта.

Наричана още "горящ пламък" целозията е сезонно цвете, растящо само през периода април - октомври. Цветовете на листенцата варират между жълто, розово, златисто, оранжево до тъмно червено.

Отличителният белег на петльовия гребен е ярките цветове. В повечето ботанически книги често го наричат „горящ пламък". Прародителят на съвременните сортове за култивиране в лехи и саксии е Celosia argentea c височина 15 до 50см. Едногодишното растение развива изправено и разклонено стъбло. То образува двуполови гривести съцветия, които при вариетета Celosia argentea var. plumosa приличат на качулки, а при Celosia argentea var. cristata изглеждат като гребен на петел. Този петльов гребен е сбито съцветие, при което всички стъбла са сраснали и свързани. Такива свързвания, които възникват в резултат на генетично изместване във вегетационния връх, се срещат и при дигиталиса (напръстника) и кактусите. В миналото отрязвали великолепно оцветените „гребени" на целозиите заедно със стъблата и ги изсушавали на сенчесто и проветриво място. Те запазват красотата си в продължение на години, поради което ги използували за изискани букети от сухи цветя. Формата на листата варира между силно заострена и овална.


За културата в сандъчета или плитки кашпи са подходящи разновидностите с височина 20 до 25см, например:

"Олимпия", височина 20см, съцветия като петльов гребен - пурпурни, жълти, тъмночервени.
"Мис Нипон" - 25см, качулчести съцветия - жълти, розови, червени.
"Кюпи" - 20см, качулчести съцветия - златистожълти, оранжеви, пурпурни. Този сорт цъфти много рано и за разлика от останалите два не обича много силно слънце.
"Ню луук" - 40см, качулчести съцветия - ярко тъмночервени с тъмни листа. Този сорт расте на ширина и е разклонен отдолу, селекциониран е в Европа. През 1988 година е отличен като най-добър сорт от Асоциацията на американските селекционери AAS (All American Selections). Преди това бил подложен на задълбочени изпитания в 60 изследователски градини в САЩ и Канада при напълно различни климатични условия. Сортът преодолял цялата конкуренция по отношение на продължителност на цъфтене, богатство на цветовете и устойчивост на атмосферни условия.

Целозията произхожда от тропическите райони на Африка.

Място:
Вирее предимно на горещи и ярко осветени места. При стайните екземпляри температурата в помещението не бива да пада под 15 градуса. Среща се предимно като градинско цвете, но може да се отглежда и в саксия или сандъче. За целта обаче трябва да се изнесе на балкона, за да може да се огрява достатъчно от слънцето.

Температура:
Ако е в помещение, температурата в него не бива да пада под 15°С.

Поливане:
Обилно поливане през цялото лято. За видовете в саксии или сандъчета трябва да се внимава да не се задържа излишна вода в съда.

Почва:
Най-обикновена градинска или такава за балконски цветя. Oптимална пръст, бал конска пръст.

Подхранване:
През лятото, в периода на активен растеж, се подхранва почти всяка седмица.

Размножаване:
Чрез семена през март при температура на почвата 18 градуса. Нужна му е ярка светлина и топлина. Разстоянието едно от друго не трябва да е по-малко от 20 см., за да може свободно да се разлиства в последствие. Покълва на 7-ия ден.

Вредители, болести:
Листни въшки, мнима брашнеста мана.

Други грижи:
Отстраняване на прецъфтелите цветове.

Още съвети:
цветовете на целозията могат да се използват за букети от сухи цветя. При правилно съхранение те запазват с години ярките си и пищно обагрени съцветия. За целта, в края на лятото или началото на есента, се отрязват цветовете с част от стъблото и се окачат с цвета надолу на сенчесто и проветриво място, докато изсъхнат.


Коментари



създай pdf с тази новина  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 28797
Прочетено: 31216 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen