Луковични и грудкови11 юли 2008

Божур - Paeonia

Създадено от gradinar
петък 11 юли 2008 - 16:30:07
amulet_1158975768_606.jpg F110-0901020.jpg Moonglow_1117228781_590.jpg Paeonia_Do_Tell.jpg Paeonia_hybrids_in_bloom.jpg paeonia_mascula_arietina1.jpg Paeonia_Yellow_Crown.JPG peony.jpg peonyred.jpg


bojur.jpgБожурът (Paeonia) е род двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 м, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3м . В България се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Използват се корените (отвара), венечните листа (запарка), семената (отвара).

Божурът е популярно, много издръжливо многогодишно растение.

Най – известни са тревистите божури.Те са типични за Мала Азия и Европа.

Ценени са заради красивите им цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.

Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести.

Божурите достигат височина 50 – 100 см.

Цъфтят от късна пролет до началото на лятото.



Божурът е култивиран преди повече от 4000 г. и е много почитан и обичан в Китай. Той се е превърнал във флорален национален символ, заел е своето място в китайския календар – на него е кръстен четвъртият месец от годината – с романтичното за нас име – Луната на божура.


Божурът е знак за просперитет и ако го имаме в градината си, той ще привлича богатството.

Латинското си название paeonia според някои сведения цветето е получило от тракийската местност Пеония, където в изобилие растели божури в диво състояние. По думите на Плиний обаче името си цветето е получило от името на ученика на Ескулап Пеон, който с помощта на цветето изцелявал по чудодеен начин. Успял да излекува дори бога на ада Плутон от раните, които му нанесъл Херкулес. Плиний добавя: " Но да се сдобие човек с това растение не е лесно. Много старателно го пази пъстър кълвач, който кълве очите на всеки, който се опитва да го откъсне." Затова събирали цветето през нощта.


За изцеленията на боговете по време на Троянската война, които направил Ескулаповият ученик Пеон, започнали да наричат пеонии всички изкусни лечители, а тревите, които имали силни целебни свойства — Paeoniae herbae.


В древността това растение се славело със своите чудодейни свойства и се смятало за едно от чудесата на сътворението. Смятали, че злите духове изчезват от онези места, където расте божурът и че дори няколко малки парченца от него, нанизани на връвчица около шията, са достатъчна защита от дяволските настъпления.

Божурите трябва да се засаждат на не много дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото.

Преди да засадите растението, обогатете почвата, като добавите добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.

Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. – 90 см.

Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, поставете подпора.

Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по – добре на слънце.

Божурите са многогодишни растения. Ако искате все пак да ги разсаждате, направете го през есента или ранна пролет. Просто издърпайте внимателно растението с корените. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения.

Можете да забележите мравки по цветовете. Този факт не бива да ви притеснява, Насекомите и божурът могат да живеят в симбиоза.



Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 15832

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen