Реклама



Други цветя

Обикновената манатарка - Boletus edulis



Раздел: Гъби

събота 28 март 2009 - 22:11:53

Снимки. За преглед на снимките натисни върху тях!

Boletus_edulis.jpg Boletus_edulis1.jpg Boletus_edulis2.jpg Boletus_edulis3.jpg Boletus_edulis4.jpg

boletus_edulis2.jpgМанатарката е горска гъба. Тя не се среща из ливадите и пасищата, та макар и да са обилно наторени. Винаги търси съседството на дървета или поне на храсти.

Манатарките започват да се появяват при топло и дъждовно време още през май. Но най-хубавите манатарки се появяват наесен след първите топли напоителни дъждове. Те расттат по-бавно от другите гъби. И друго е характерно за тях. Пънчето им расте по-бързо от гуглата. Затова малко след като се покажат над земята, изглеждат някак ненормално развити, с малка топчеста главичка върху едро, добре охранено пън-че. Постепенно гуглата също израства, започва да се разтваря и след известно време гъбата се изправя в целия си ръст — с гугла като бухнала погача (затова някъде и казват сомунка), понякога по-едра от слънчогледова пита, върху мощно пънче, високо при някои едри екземпляри дори до 15 и дебело до десетина сантиметра.

Обикновената манатарка (Boletus edulis) е една от най-разпространените и популярни гъби у нас. Нарича се също меча гъба. Често „манатарка“ се отнася за тази гъба.


При младите екземпляри стъблото е дебело и месесто и често е няколко пъти по-голямо от самата гугла. Най-тънката част е винаги до тръбичките, където също така се намира мрежеста окраска. Тръбичките са бели, но по-късно стават бледожълти. Цветът на най-младите гугли е кремав. Със стареенето на плодното тяло, гуглата се уголемява, става плоска и покафенява. Най-старите екземпляри имат маслиненозелени тръбички. Такъв е и цветът на споровия прашец. Месото е винаги бяло. Размерът на гуглата е до 25 сантиметра. Стъблото расте до 20 см височина. Масата на цялата гъба може да достигне и даже да надвиши 2 килограма.

Събиране
Това е най-лесно намираната у нас дива гъба. Тя е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесна за съхранение и желана за внос от други европейски държави. Висококачествените млади манатарки се считат за деликатес и имат високи цени, но сравнително трудно се намират без инфестации на ларви.


Гъбата се среща най-често в иглолистни гори, но не е изключение и в широколистни. Развива се в симбиоза с дърветата.

Събира се ежегодно зедно с пачия крак по Родопите от хиляди цигани и ентусиазирани гъбари. Малки селища от палатки на събирачи се формират на поляни около изкупвателни пунктове. Сезонният добив обаче често варира, както и изкупвателната цена.

Традиционно гъбите се нарязват на тънки филийки, които после се нареждат върху платно или найлон за сушене под слънцето. Консумират се и пресни.

Обикновената манатарка може да се сбърка с ядливите:

    * борова манатарка (B. pinophilus);
    * жълта манатарка (B. appendiculatus);
    * бронзова манатарка (B. aereus) и
    * канеленокафява манатарка (Xerocomus badius).

Манатарки с оранжеви или червени тръбички и посиняващо месо трябва да се избягват. Това са дяволска гъба (B. satanas), пурпурночервена манатарка (B. rhodoxanthus), красива манатарка (B. calopus), червеностъблена манатарка (B. erythropus) и огнена манатарка (B. luridus). Горчивата манатарка (Tylopilus felleus) не е отровна, но е неприятно горчива на вкус.






Преглеждания: 14014
Раздел: Гъби

изглед за печат създай pdf с тази новина
Напиши коментар: 8


Още

Заглавие

Здравей

Търсене ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЦВЕТЯ

Translate This Page

Други съвети

Реклама

Последни коментари

Брояч

RSS Публикации

НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ

Големи Приятели

Tags