Дървета и храсти12 март 2009

Колбасенето дърво - Kigelia pinnata

Създадено от gradinar
четвъртък 12 март 2009 - 12:42:28

IMG_8480.jpg Kigelia_pinnata.jpg Kigelia_pinnata1.jpg Kigelia_pinnata2.jpg

img_8480.jpgКолбасенето дърво (Kigelia pinnata) принадлежи на семейството на Бигнониевите растения (Bignoniaceae), които се отличават с красиви и необичайни цветове. В това отношение кигелията не прави изключение. Нейните оригинални цветове, подобни на огромни алени лалета или камбанки висят по три на грозд и се отварят само през нощта, издавайки доста неприятен мирис. Миризмата на мърша е обаче сигнал за атака от страна на прилепите, за които нектарът скрит в цветовете на кигелията е истинско лакомство, а той никък не е малко - по 1 чаена лъжичка на цвят. Два-три дни след посещението на прилепите, на мястото на цветовете се образуват завързи.

Огромните плодове (до половин м дълги, 10 см широки и тежки няколко килограма), които висят от клоните на дълги дръжки, по форма наподобяват салами и кремвирши, откъдето идва и популярното име на растението - колбасено дърво. Местното население го нарича още "мопорото", което означава дебела овча опашка и се дължи факта, че за африканците овцете са по-познати от колбасите. Независимо от изкусителния си вид тези плодове не стават за храна на човека. За сметка на това с тях добре си похапват хипопотамите, жирафите и местните маймуни.


Независимо от името кигелията е невероятно растение, което поразява не само с външния си вид, но и с многобройните си лечебни качества. Хиляди години то е смятано за свещено от африканските племена, които провеждали под сянката му своите тържества и религиозни ритуали. Закачени над входа на къщите плодовете пазели от зли духове и природни бедствия и носели плодородие на стопаните. Шаманите лекували с него ревматизъм, язви, сифилис, диабет, дизентерия, малария, глисти и пневмония. Препоръчвали листата му като ефикасно средство при кожни раздразнения, екземи, псориазис и рак на кожата, а плодовете жените натривали гърдите си, за да поддържат формата им. С времето се оказало, че както във всички древни традиции и тук се крие рационално зърно. Днес е доказано, че екстрактът от кигелия има антибактериални и регенериращи свойства и на тази база са създадени различни шампоани, кремове, лосиони и др. Плодовете съдържат флавоноиди и стероидни сапунини, които имат изразен тонизиращ и поддържащ еластичността на кожата ефект.

Нищо от дървото не остава неизползвано в природата. От целите дънери хората издълбават лодки (канута), които дълги години са били единствения превоз в делтата на р. Окаванго. Освен това от меката дървесина се изработва местният музикален интструмент ксилофон, а плодовета са чудесно и икономично гориво. От тях се получава още червена боя, която се използва като бойна украса и за други цели.

Листата и цветовете са пасат от слоновете и антилопите, семената влизат в менюто на папагалите.

Родината на колбасеното дърво са тропическите гори на Южна и Югоизточна Африка и остров Магадаскар. Названието му идва от езика суахили, на който говори голяма част от местните племена. На височина достига до 10-12 м и 6-9 м ширина на короната. Листата са нечифтоперести, лъскави. Макар че растението е вечнозелено, понякога при продължително сухо време част от тях опадват.

Дърво на гладните
В гладни години и хората не се отказват от плодовете на кигелията, разбира се след като първо ги подложат на термична обработка за отстраняване на токсините. Така колбасеното дърво си е спечелило още едно име - "дървото на гладните".

Растението издържа известни застудявания и засланявания, кратковременни, което го прави подходящо за гледане в зимни градини.


Коментари



създай pdf с тази новина  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 4894
Прочетено: 7554 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen