Декоративно-листни27 септември 2008

Шефлера - Schefflera

Създадено от gradinar
събота 27 септември 2008 - 12:32:38

2621233276_52324495af.jpg 274754299_7459f485dd.jpg 95976499_59a41f9005_o.jpg x11.jpg schefflera.jpg

schefflera_arbicola.jpgШе́флера (на латински: Schéfflera) е род растения от семейство Бръшлянови. Наречен е на немския ботаник от 18 век Якоб Шефлер (на немски: Jacob Christian Scheffler).

Растение с храстовиден силует, бързорастящо и лесно за отглеждане.За по-големи декоративни качества в един съд се засаждат няколко шефлери.

Родината на шефлерата е Австралия. Тя е непретензиозно растение със специфични листа, които са неин отличителен знак. Те имат формата на длан и са с 5 - 9 клона.
По - често се гледа като висок храст, с едно стъбло. Ако се подреже, по принцип може да се разклони.


Храст с максимална височина 2 метра и ширина около 70см.

Може да се поощри, както растежът й на височина (Schefflera arboricola стига внушителни размери за сравнително кратко време), така и на ширина (връхчетата се подрязват и шефлерата добива по-нисък и кичест вид).

Най-голямата разновидност, Schefflera actinophilla, се развива по-бавно, но несъмнено има по-впечатляващ декоративен ефект.

Нуждае се от средно количество светлина. Температурата на водата, с която се полива, трябва да е със стайна температура. Преди да полеете за пореден път, горният слой на почвата трябва да е изсъхнал. Торете шафлерата на всеки две седмици с течен тор.

Листата са тъмнозелени (често пъстри), с дълги тънки клонки, съставени от 4 или 5 по-малки листенца при младите растения - до 12 у възрастните екземпляри, събрани заедно в чадърче.

Това растение вирее най-добре при постоянна годишна температура, която не надвишава 20° С и не пада под 10° С през студените месеци.

Шефлерата предпочита добре осветените, но не пряко изложени на слънчевите лъчи места, но понася чудесно и сенчестите, стига смяната на степента на осветеност да не е прекалено внезапна.

Лятото почвата трябва да се напоява обилно, а зимата да се поддържа леко овлажнена.
Да се осигури висока влажност, като листата се оросяват често. Има нужда от добро проветряване, но трябва да се пази от течения.

Тори се с хранителен разтвор на всеки 2-3 седмици от април до септември. Ако топлото време продължи повече от обикновено, периодът на растеж се удължава и торенето трябва да се съобрази с новите му граници.

Растението можете да размножите чрез резници, които посаждате в смес от торф и пясък. Температурата в помещението трябва да е поне 22 градуса.

Шефлерата се пресажда на всеки 2 години, през пролетта, ако саксията й е малка.
Потребна й е висбкохумусна почва.

Да не се занемаряват наторяването и пресаждането, защото в противен случай ниските листа ще окапят, а вместо тях няма да покарат други.

Проблеми:
Завехнали листа. Причината трябва да се търси в наднорменото количество вода или в прекалената сухота - листата потъмняват и клюмват.
Прекомерното напояване причинява пожълтяване на растението, затова е най-уместно да се полива само когато пръстта стане суха на допир.

Паразити.Често шефлерата бива нападната от въшки, които изсмукват лимфата от меката част на листата и от листните пъпки, като предизвикват тяхното потъмняване и олепване. При подобно заболяване, растението да се пръска с малатион всеки 2 седмици през лятото.
Друг сериозен проблем са щитоносните въшки - да се отстранят внимателно тъмните петънца от опакото на листата с парцалче, напоено в денатуриран спирт.



Коментари



създай pdf с тази новина  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 43157
Прочетено: 18062 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen