Декоративно-цъфтящи20 септември 2008

Спатифилум - Spathiphyllum

Създадено от gradinar
събота 20 септември 2008 - 11:43:40

095_115417.jpg 4850329353_p.jpg spathiphyllum03.jpg

spathiphyllum.jpgСпатифилумът вече е добре познато у нас цвете. С прекрасните си бели цветове той създава усещане за хармония, а заради продължителния им живот стана любимо на мнозина цветари.

Род Спатифилум (наричан още Еднолистник или Лилия на мира) включва множество видове многогодишни, цъфтящи, едносемеделни растения. Причислен е към голямото сем. Змиярникови. Неговата родина са влажните, тропични гори в Америка и Азия.

Притежава свежозелена листна маса. Листата са дълги, широки, с успоредна нерватура (жилкуване) и имат гладка периферия, която може да бъде единствено леко накъдрена. Растението няма изразен период на покой. Цъфти от пролетта до есента като зимата може да спре за кратко. Цветовете са бели, с малко зелено връхче и притежават много приятен аромат. Състоят се от три части - спата, кочан и дръжка. Спатата е бялата част на цвета, единственото венчелистче. Тя обгръща репродуктивната, най-важна зона - това е кочана. Той е назъбен заради множеството плодници разположени по цялата му дължина. В тяхната основа се появява белия прашец на растението. Дръжката държи спатата и кочана. Цветовете обикновено се задържат необичайно дълго. Преди да прецъфтят се изпълват с хлорофил и следователно - позеленяват. След, което просто покафеняват и падат. Спатифилумът е едно от най-известните стайни растения, тъй като притежава множество декоративни качества, отличаващи го в някои отношения сред другите познати цветя, а и е едно от най-непретенциозните.

Според изследвания на НАСА спатифилиумът е едно от десетте стайни растения, които намаляват концентрацията на вредни вещества като формалдехид, бензин и въглероден двуокис от въздуха.


Родината на Бялото фламинго са влажните тропически гори на Централна и Южна Америка. Познати са 36 вида. Най-известни декоративни видове са S. Cannifolium, S. Floribundum, S. Heliconiifolium, S. Wallisii. Листата са лъскави, тъмнозелени и с изпъкнала средна жилка. Съцветията са във вид на бял цилиндър от ароматни цветчета, обгърнат от бял прицветник. Цъвти през пролетта, но понякога и през есента. Цветът е траен - до няколко седмици. Впечатление правят тъмнозелените лъскави листа с изпъкнала средна жилка.

Интересното е, че това растение се отглежда хем като листнодекоративно, хем като декоративноцъфтящо. Спатифилумът формира множество издънки от корените си, които бързо достигат зрялост. По този начин се получава една много красива туфа от зелена листна маса, от където се подават красиви бели цветове. Има дори пъстролистен сорт Спатифилум. Въпреки това различните видове се отличават най-вече по размера.

Най-познатият и отглеждан вид е Spathiphyllum wallisii. Той достига средни размери и бързо изпълва с листа саксията. Среща се и такова дребноцветно растение, което се отглежда в малки саксиики, на групи. Безспорно, обаче най-цененият е не толкова често срещания сорт Spathiphyllum 'Sensation'. Отличителната му черта е, че достига огромни размери и цъфти в много големи цветове.

Това цвете се чувства отлично в топли помещения. Най-удачната температура за него е между 16 и 21 градуса. За да се постигнат добри резултати при отглеждането на му е нуобходимо да се осигури ярка светлина и умерена влажност. Както много други стайни цветя и спатифилумът може да вирее на по-затъмнено и пи по-ниски температури, но тогава расте бавно и ще цъфти рядко. Затова през зимата е необходимо цветето да се сложи близо до прозорец. Приз пролетта и лятото трябва да се осигури висока влажност. Това може да стане, след като саксията се сложи върху поднос с вода. В зависимост от условията спатифилумът цъфти почти през цялата година, но най-често от пролетта до късна есен. Цветовете може да живеят повече от шест седмици. Прецъфтелите цветове се премахват, увехналите стъбла също трябва дасе отрежат до основата.

Спатифилумът е едно от най-лесните за отглеждане растения. Не изисква някакви по-специални грижи или нещо специфично. Има, обаче няколко фактора, които трябва да се спазват за успешното му развитие и цъфтеж. Това красиво стайно цвете в никакъв случай НЕ бива да се излага на слънце. Държи се задължително на сянка, не на светло място. В противен случай е възможно това да се отрази много върху цветовете - случва се да са деформирани или най-често са зелени още от начото на цъфтежа си до прецъфтяването. Също така, както по-голямата част от неговите роднини - останалите Змиярникови, това растение предпочита често поливане. Полива се редовно като не се допуска пълно изсъхване на субстрата. Също така е добре листата редовно да се пулвелизират с вода, тъй като високата въздушна влажност също оказва влияние. Ако е прекалено ниска и въздуха е много сух листата може да пожълтеят по периферията. С няколко думи най-важно за Спатифилума е - засенчено и влажно.

Колкото до температурата растението е доста издръжливо, но въпреки това се чувства добре на топли места с еднаква температура целогодишно.
По отношение на почвата в, която вирее също няма особени претенции. Може да расте във всякакъв субстрат. Добре е като компонент да има градинска почва.

Растението се пресажда един път на 2 - 3 години. Торене не е задължително да се прави, но е препоръчително. В противен случай може да се получи нещо подобно на това, когато влажността е ниска - листата леко загарят по периферията. Това показва, че Спатифилума има недостиг на хранителни вещества. Няма значение какво се използва - един балансиран тор с еднаква NPK формула би свършил отлична работа. Освен това листата ще бъдат по едри, красиви и широки. Един или два пъти са достатъчни до следващото пресаждане. Цветето вирее добре в малка саксия. Колкото и да е голяма винаги ще я запълни, тъй като образува множество издънки. Разбира се може да се поддържа едно единствено растение като младите редовно се отстраняват още докато са съвсем малки. В такъв случай възрастния Спатифилум също ще може да обземе саксията, но вероятно по-бавно. Ще цъфти само с един цвят (принципно един корен не може да цъфти с повече от един по едно и също време), но въпреки това ще се чувства и развива по - добре. Не понася течение.

Размножаване: Размножава се чрез деление или с резници откъм върха.

Всички части на растението могат да предизвикат стомашно-чревни разстройства, а при попадане на сок върху кожата, се получава раздразнение.


Коментари



създай pdf с тази новина  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 51042
Прочетено: 24574 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen