Балконски цветя10 септември 2008

Мушкато - Pelargonium

Създадено от gradinar
сряда 10 септември 2008 - 12:28:06
pelargonium-peltatum.jpg Pelargonium_peltatum_3.jpg Pelargonium_zonale.jpg

pelargonium_flower.jpg
Мушкатото е род многогодишни растения, произлизащи от Южна Африка. Латинското наименование идва от гр. πελαργός (pelargos) — „щъркел“ поради приликата между формата на съцветието и главата на щъркела. Българското название „мушкато“ е свързано с непретенциозността на цветето, което, където и да го „мушнеш“, лесно се прихваща.

То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Младите леторасти са месести и мъхести, а старите – вдървени. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси.

Родът наброява над 400 вида, включително голям брой хибриди. Разновидностите са обединени в няколко основни групи:
  • Зонални — Pelargonium zonale, това са повечето градински видове;
  • Едроцветни английски — Pelargonium regale, т.нар. кралски видове, а също и домашни;
  • Ампелни — Pelargonium peltatum, висящите видове или т.нар. сакъзчета;
  • Дъхави (също „ароматни“ или „пъстролистни“) — (Pelargonium graveolens), използвани в парфюмерията заради аромата си;
  • Сукулентни — Pelargonium cucullatum.


В родината си - страните по южноафриканското крайбрежие, прародителят на нашите , модерни „висящи мушката" расте като леко провиснал храст с ръбести клони, щитовидни, слабо мъхнати, месести листа и розовочервени цветове. В началото на нашия век от него чрез кръстосване с други диворастящи видове се появили селекции, като виолетовата „Галилея" и розовата „Розова кралица", които все още се култивират. Понастоящем се предлагат висящи и полувисящи мушката с кичечести, полукичести или обикновени цветове, някои от които c месести листа. Отделна група са стъпаловидно висящите сортове. Това са мушката с обикновени, но многобройни цветове, които се самопочистват.

Известни сортове са:
- „Град Париж", розов, обикновен, висящи стъбла дълги до 1,5м, прародител на стъпаловидно висящите сортове.

- „Огнена каскада", огненочервен, обикновен, висящи стъбла, дълги 1,5м, устойчив на атмосферни влияния.

- „Аметист", тъмнолилав, полукичест, къси висящи стъбла.

- „Шугар бейби", светлорозов любителски сорт, дребни кичести цветове висящ, нисък, слабо чувствителен към дъжд.

- „Мексиканка", бяло с червен ръб, едри кичести цветове, висящ, вирее и в полусянка.

- „Красавицата от Гренхен", яркочервено, полукичесто, полувисящо, устойчиво на атмосферни влияния, здраво, размножава се лесно.

- „Солидор", нежнорозово с тъмночервено „око", висящо, бухлато, устойчиво на атмосферни влияния.

- „Тавира", яркочервено, едри кичести цветове, расте бавно, много устойчиво на атмосферни влияния. Новост са висящите мушката, които се размножават чрез семена, като F -хибридите „Съмър шауърс с различни цветове.

В декоративното градинарство се отглежда предимно видът Pelargonium zonale, който понастоящем има толкова много сортове и форми, че голяма част дори нямат название.

Период на цъфтене: Април до октомври. Ако ги държите на топло и светло през зимата ще ви радват с обилен цъфтеж и тогава.

Произход: Южна Африка.

Мссторастене: Слънчево до полусенчесто.

Субртрат: Оптимална пръст, глинестохумусна градинска пръст. Според много специалисти най-добър субстрат се получава от 3 части градинста пръст, 2 части пясък и 1 част угнил оборски тор. При всички случаи себстрата трябва да бъде с много добри дренажни свойства.

Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (->> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 20см едно от друго.

Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно, но да не се допуска задържане на вода. До края на август се наторява всяка седмица.

Други грижи: Прецъфтелите цветове се отстраняват редовно (при сортовете, които не се почистват сами).

Презимуване: Да не се прибират с мокри листа. Преди прибирането се отстраняват увехналите и пожълтели листа, твърде дългите филизи се скъсяват. Оставя се на светло при температура 5°С. Стъпаловидно висящите сортове е по-добре да презимуват като резници. Поливат се от време на време. През февруари се подрязват до 2-4 колена на зеленото стъбло и се засаждат в нова пръст.

Вредители, болести: Листни въшки, акари, бели мухи, сиво гниене, мушкатово увяхване.

Размножаване: Размножава се чрез стъблени резници през септември, като се оставят да позасъхнат за няколко часа и след това се забождат в по-дълбоки съдове с богата хумусна почва, примесена с пясък или перлит. Така резниците презимуват в умерено топло помещение. През март всяко растение се посажда в саксия No 10-11, където покарват и след това се пресаждат на постоянно място.
През пролетта преди пресаждането, старите растения добре се обрязват, като се съкращават страничните клонки.

Много красиви изглеждат например розовите висящи мушката до кардиналовочервените сортове Zonal или лилавите Peltafum-хибриди до белите стоящи мушката. При всички случаи направете поне едно пензиране през пролетта и засадете по 5 растения в сандъчета от по 50 см.

Обилното поливане намалява цъфтежа! Младите връхни части и вдървени стъбла обикновено не се вкореняват.


Коментари



създай pdf с тази новина  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 3423
Прочетено: 35545 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.

Theme by Xen