Декоративно-листни02 септември 2008

Строманте - Stromanthe

Създадено от gradinar
вторник 02 септември 2008 - 17:06:20

002100205.jpg 100_0034.JPG stromanthe-sanguinea.jpg stromanthe_sanguinea_tricolor01.jpg

stromanthe.jpg Стромантето представлява род, отнасящ се към семейство Марантови. От него са известни няколко вида с причудливо оригинален рисунък на листата. Всички те произхождат от тропическите гори на Централна и Южна Америка. У нас засега са внесени видовете Stromanthe аmbilis, който много прилича на марантата. Листата са леко удължени елипси зелени, изпъстрени със сиво-зелени ивици от двете страни на централната жилка.  Stromanthe  sanguimea е с много по-плътни листа, силно удължени и със заострен връх. Достигат 40 см дължина. Те са лъскави, наситенозелени с изразена бяла централна жилка. От долната страна листата са червени или със зелени ивици. Този вид много прилича на калатеа, с която често бива объркван. Растенията достигат до 1,5 м височина. Сортът  Мултиколор е с листа, изпъстрени в зелено, бяло и розово. Това е едно от най-капризните декоративни растения.

Растенията от род Stromanthe са компактни и ниско растящи като марантата, но листата им са характерни с ярките белези на Calathea, с която често се бъркат. Най – популярният вид е Stromanthe amabilis, който в същото време е изключително скъпо и капризно растение.


Има и други видове, които не са много разпространени. Един от тях е S.portanea, чиито листа са релефни, тъмно зелени с бели жилки и червена долна повърхност. Растенията достигат до 2 м височина.

Основният каприз на стромантето е изискването им влажността на въздуха да е висока и то през цялата година, тъй като те не прекарват период на покой. Ежедневно трябва да оросявате листата му и периодично да ги избърсвате с влажна кърпа.

Подложката на саксията трябва да е голяма и винаги да е пълна с вода за изпаряване. За да не са корените в пряк допир с водата, то саксията стъпва на подредени в подложката камъчета.

Освен влажността, температурата в помещението не трябва да е под 18С. Не трябва да допускате да се стига да резки температурни промени, нито пък да подлагате растенията на студени въздушни течения. Мястото, на което сте поставили саксията, винаги трябва да е добре осветено, но слънчевите лъчи не трябва да попадат пряко. В противен случай стромантето страда за кратко време и докато разберете причината  загива.

Температура: през пролетно-летния период 22-25°С, през нощта малко по-хладно. През есенно-зимния период дневната температура е в границите на 20°С, нощната 16-18°С.

Поливане: обилно, след просъхване на повърхностния слой почва. През есента и зимата поливането се намалява.

Влажност на въздуха: висока. Растението се нуждае от редовно пулверизиране.
Подхранване: от пролетта до есента веднъж на 2 седмици с разтвор на минерални торове с половин концентрация.

Подрязване: при пресаждане се отделят старите умиращи листа.

Период на покой: не е изразен, но поради скъсеното слънцестоене през есенно-зимния сезон, е добре температурата да се намали до 18-20°C.

Пресаждане: младите растения ежегодно, възрастните – веднъж на две-три години в късна пролет или през лятото, ежегодно се подменя горния слой почва.

Размножаване: Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване.

Грижи за растението:
Стромантето обича яркя разсеяна светлина. През зимата е препоръчително също да се постави на добре осветеното място. Понася зле преките слънчеви лъчи през пролетните и летните месеци. Размера и окраската на листата зависят от това, доколко растението е защитено от слънчевите лъчи. Ако светлината е много ярка, листата изгубват окраската си и намаляват площта си. Растат добре в близост до прозорци с източно и западно изложение, на перваза на южен прозорец непременно трябва да се прикрива от прякото слънце. Стромантето може да расте и на изкуствено осветление с луминесцентни лампи, като се доосветява в продължение на 16 часа дневно.

През пролетно-летния период подходящата за стромантето дневна температура е в границите на 22-25°С, през нощта малко по-ниска. През есенно-зимния период дневната температура е в границите на 20°С, нощтната 16-18°С.
Растенията са много чувствителни на резките температурни промени и теченията.
Много е важно да се поддържа температура на почвата да е 18-20°С, през лятото около 22°С. Охлаждането на корените е пагубно за растението.
Стромантето изисква обилно поливане, след пресъхване на повърхностния слой почва. През есента и зимата поливането се намалява. Полива се с топла мека вода, добре престояла, а еще по-добре филтрирана. Важно е да се следи, почвата нито да се пресуши, нито да се заблати и да не се допусне охлаждането и.

Растението се нуждае от повишена влажност на въздуха (от 70 до 90%). За стромантето е необходимо целогодишно редовно пулверизиране. При недостатъчно въздушна влажност листата му се сгърчват.
Пулверизира се добре с престояла или филтрирана вода, с фин пулверизатор, тъй като върху листата не бива да попадат по-едри капки — могат да се появят тъмни петна.

За стромантето е необходимо да се подбере място с максимална влажност на въздуха. При сух въздух в помещението е необходимо да се пулверизира не по-малко от веднъж на ден, а в идеалния случай- два пъти. За увеличаване на влажността саксията може да се постави в съд с влажен мъх, керамзит или дребни камъчета с вода. Дъното на саксията не трябва да докосва водата. За поддържане на висока влажност през нощта растението може да се покрива с полиетиленов плик. Всички представители на семейство марантови растат добре в мини-парници, флорариуми и терариуми.

Растението се подхранва от пролетта до есента веднъж на 2 седмици с тор за цъфтящи. През зимата подхранването се съкращава до веднъж на 5-6 седмици. Стромантето реагира зле на прекалено високото съдържание на минерали и калций в почвата.

Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните – веднъж на две-три години в късна пролет или през лятото, повърхностния слой на почвата ежегодно се подменя с нова. При пресаждането се отделят старите вехнещи листа. Подбира се широка и недълбока саксия.

Подходяща почва е хумусната, рохката, с висока проницаемост, слабокисела (рН до 6). Подходяща е смес от листовка, торф и пясък (2:1:1), в която може да се добави стрит дървен въглен. Ако няма възможност да се направи такава смес, от предлаганите по магазините – подходящи са смесите за марантови и за азалии. Необходим е добър дренаж до ¼ от височината на саксията.

Стромантето се размножава чрез разделяне на храста и чрез връхни резници.
Размножаването чрез разделяне може да се направи при пресаждане (едрите растения могат да се разделят на 2 - 3 нови екземпляра, като се внимава да не се повредят корените) – засаждат се в субстрат на основата на торф, след което се полива обилно с леко топла вода и да се дава възможност горния слой на почвата да просъхне преди следващото поливане. Саксията се покрива с неплътно завързан полиетиленов плик отгоре и се държи на топло, докато растението укрепне и не се появят зародишите на новите листа.

За размножаване от връхни резници в късна пролет или през лятото се отрязват резници с дължина 7-10 см с 2 – 3 листа от новите стебла на растението, среза се прави малко по-ниско от мястото на закрепване на листа за стеблото.

Отрязаните резници се поставят в съд с вода, могат да се поставят допълнително в мини-парник или да се покрият с прозрачен полиетиленов плик. Резниците пускат корени приблизително след пет-шест седмици. Те се вкореняват добре в условията на мини-парник при висока температура и влажност на въздуха. Вкоренените резници се засаждат в посадъчен субстрат на основата на торф.

Възможни трудности:
Вяли, загниващи стебла – растението се отглежда при ниска температура и висока влажност на въздуха.

Краищата на листата са кафяви и сухи, забавен растеж. Възможна причина — прекалено сух въздух, или акари.

Краищата на листата са жълто-кафяви при недостатък или при прекалено голямо количество подхранващи вещества в почвата.

Листата се свиват и се покриват с петна при недостаточно поливане. Почвата трябва да е през цялото време влажна, но не преовлажнена.

Листата губят окраската си и засъхват при прекалено силно слънчево осветяване.

Опадането на листата се предизвиква от прекалено сух въздух в помещението и при преполиване. Растенията реагират на преполята подгизнала почва.

Вредители:листна въшка, акар, щитоносна въшка,белокрилка.


Коментари



създай pdf с тази новина  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 18134
Прочетено: 19076 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen