Билки и подправки10 август 2008

Лавандула - Lavandula

Създадено от gradinar
неделя 10 август 2008 - 17:54:15

Dsc00246.jpg lavandulaaugustifoliarosea.JPG lavandula_stoeches_bloom3.jpg P70514651e.jpg pukehou1.jpg

lavandula.jpgЛавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устоцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Най-често се използва видът Lavandula angustifolia (старо наименование L. oficinalis). Други често използвани за украса видове са L. stoechas, L. dentata, L. multifida.

Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти.Лавандулата е вечнозелено растение и сменя листата си последователно. Цветовете са дребни, разположени пръстеновидно в съцветие. Оцветени са в бяло, бледорозово, виолетово или синьо.Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.

Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8–1,5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.

Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.


Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10–18 кг мед.

Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.

Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.

Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.

С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.

Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.
Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4–5 годишно насаждение се произвежда 300–400 кг цвят, от които се получава 3–5 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.Лавандулата от семейство Устоцветни (Lamiaceae). В природата се срещат около 30 вида лавандула.
От 1923 г. е възприета опростена класификация на културата лавандула, която я дели на 3 типа:
  • Обикновена, теснолистна лавандула (Lavandula vera), коята обединява видовете L. officinalis, L. angustifolia, L. vulgaris, L. vera;
  • Широколистна лавандула (Lavandula spica), към която се отнасят и вида L. latifolia;
  • Хибридна лавандула — между двата вида (L. hybrida), известна още като тип Lavandin.

Ботаническа характеристика

  • кореновата ситема е силно развита, основната маса е разположена в слоя 0–40 см, но скелетните ѝ корени достигат до 4 м. Тази особеност прави растението подходящо за укрепване срещу ерозия на почвата.
  • Надземната част на растението е туфа с полусферична форма и диаметър до 60 см при теснолистната лавандула и до 1 м при широколистната и хибридната. Старите разклонения са вдървесинени, а най-младите — тревисти, четириръбести и покрити с власинки.
    • Листата са линейни или линейно-ланцетни, седящи, целокрайни със завита надолу периферия. Те са разположени срещуположно и са покрити с трихоми. Листата на теснолистната лавандула са сивозелени, а на широколистната са по-обилно покрити с власинки и имат белезникав цвят. Лавандулата е вечнозелено растение и сменя листата си последователно
    • Цветовете са дребни, двуполови, разположени пръстеновидно в съцветие клас. Венчето е двуустна фуника — с два дълги дяла на горната устна и с 3 къси дяла на долната. Оцветено е в бяло, бледорозово, виолетово или синьо. Има 4 тичинки. Цветовете на хибридната лавандула са едри и стерилни, което я отличава от широколистната.
    • Цветоносните стъбла на съцветието са едногодишни, дълги 20–40 см (при широколистната лавандула са по-дълги и разклонени), а броят им на едно растение достига до 1000. Широколистната лавандула има по-сбити съцветия.
    • Плодът е едносеменно, сухо, гладко и овално орехче с лъскаво черен цвят. Няма стопанско значение за размножаване на културата, тъй като при такова размножаване е възможно разпадане. Ето защо се предпочита вегетативното размножаване, чрез резници.

Биологични изисквания

  • Към светлината. Лавандулата е светлолюбива култура и не понася засенчване. По-интензивната слънчева радиация спомага за натрупването на повече етерично масло в цветовете.
  • Към топлината. В процеса на еволюцията и селекцията културата се е приспособила към по-сурови климатични условия и възрастните растения издържат температури до –30 °С. Толератността ѝ към различни топлинни условия я прави подходяща за отглеждане на надморска височина от 0 до 1000 м.
  • Към влагата. Не понася прекомерна влага в почвата, а високата атмосферна влажност по време на цъфтежа влошава качеството на маслото.
  • Към почвата. Развива се най-добре на бедни, карбонатни и песъчливи почви, но при ежегодно торене с минерални торове. Неподходящи за лавандулата са киселите почви и почвите с високи подпочвени води.

Лавандулово масло

  • Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др.Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60 %.
Най-висококачествено е френското лавандулово масло, получено от алпийски лавандулови находища. Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци.
  • Лавандуловото масло има жълтозелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Разредено със спирт то добива фин аромат.
  • Качествени характеристики българското лавандулово масло (по БДС):
    • Външен вид — лесноподвижна прозрачна течност;
    • Цвят — жълтеникав;
    • Миризма — характерна за цветовете на лавандулата;
    • Съдържание на вода — не се допуска;
    • Специфично тегло — 0,880–0,900
    • Рефракция при 20 °С — 1,46;
    • Поляризация при 100 мм тръба — -1° до -10°;
    • Киселинно число — най-много 1,00;
    • Линалилацетат — най-малко 33 %;
    • Разтворимост в 70% алкохол — 1:10.
Лавандулата е светлолюбива, сухоустойчива и студоустойчива култура. Развива се добре на чакълно-глинести или песъчливо-варовикови почви. Те трябва да са добре наторени и обогатени с минерални торове. Растението изисква умерена влага, тъй като прекомерна влага в почвата влошава качеството на маслото.

Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Обича открите и светли пространства. За да я защитите от зимните условия поставите саксиите в допълнителни сандъци. Самите сандъци се закопават в градината и се покриват с борови клонки. Възможно е съдът да се прибере на закрито, немразовито, тъмно и проветриво.

Размножаване: Лавандулата може да се размножава чрез семена и по вегетативен начин. При семенно размножаване има голяма вероятноста да се загуби чистотата на сорта. Ето защо се предпочита вегетативното размножаване - чрез вкоренени резници или чрез разделяне на коренище.


Коментари



създай pdf с тази новина  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 12095
Прочетено: 10768 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen