Декоративно-цъфтящи24 юли 2008

Бугенвилия - Bougainvillea

Създадено от gradinar
четвъртък 24 юли 2008 - 09:13:10

bougainvillea-alexandra-002.jpg bougainvillea.jpg Bougainvillea_spectabilis.jpg comp_WebBOUGAINVILLEA46.jpg jim_smith_BOUGAINVILLEA.JPG starr_030418_0060_bougainvillea_spectabilis.jpg

bougainvillea.jpgБугенвилиите спадат към семейството на вечерниковите и поднасят изненада: това, което повечето хора смятат за ярки пъстри цветове, съвсем не са цветове, а ярки листа, които скриват невзрачните кремави цветове.
Родина на бугенвилията са високите южноамерикански плата, където френският адмирал Луи Антоан дьо Бугенвил (1729-1811) открил това растение и го пренесъл в Европа.
В природата бугенвилеята представлява лиана, храст или дори  дърво. Листата й са свежо зелени с бадемово-яйцевидна форма. Цветовете са жълто-бели,  малки, невзрачни. Те са заобиколени от ярко оцветени прицветници,  дълги до 6 см. Именно прицветниците придават неотразимата красота и чар на  бугенвилеята.
Листата й са светло зелени с бадемово-яйцевидна форма. Дребните кремави цветове са загърнати в едри, съвсем тънки, пъстри високи листа. Те са в оранжево, карминеночервено, розово, кремаво и бяло. Цъфти през май и юни.


От многобройните видове и сортове на пълзящия храст за култура в голям съд са подходящи предимно розововиолетовата Bougainvillea glabra и нейните разновидности „Сандериана" и „Александра". В съда те може да достигнат Зм височина. За да разцъфне пищно, е необходимо горещо и слънчево лято. Наред с тези две известни разновидности в типичния за бугенвилията лилав цвят, тропическото растение изненадва и с други цветове. При хибридните бугенвилии се срещат разновидности с бели, жълти, оранжеви, кървавочервени и керемиденочервени тонове. Понякога цветовете се смесват помежду си. В Индия и Калифорния има стотици селекционирани форми. Те са получени от кръстосването на различни видове и се означават като Bougainvillea x buttiana. Интересно е, че ярките листа се появяват като спонтанни промени в генетичната система на чисто бели сортове. Ако отглеждате тези несъмнено интересни хибриди, трябва да знаете, че те не са така здрави като сорта Bougainvillea glabra. Специалистите ги препоръчват главно за зимни градини.

Период на цъфтене: Април до юни, но поради неблагоприятните у нас условия на светлина и температура през пролетта - обикновено по-късно.

Произход: Бразилия. Среща се в средиземноморските части на Турция и южните части на Гърция.

Място: Бугенвилията вирее добре на много въздух и слънце. Трябва да е на светло, прохладно и далеч от течение. Но най-добре би било през лятото цветето да се изнася на открито, като шарената сянка е за пред почитане пред изцяло осветено от слънце място. При първото застудяване саксията се прибира задължително в дома.

Субстрат: Оптимална пръст. Използва се хранителна почва, в която се прибавя малко едрозърнест пясък. Младите растения се пресаждат веднъж на 2 години, а по-възрастните – на 3-5 години, като се внимава да не се наранят корените. Добре е да се направи хубав дренаж – например от 2-3 сантиметров слой керамзит. Бугенвилеята не винаги понася добре пресаждането – възможно е да опадат листата или прицветниците. Установено е също така, че ако саксията е твърде голяма, бугенвилеята цъфти по-малко, но расте на листна маса. Затова пресаждане се прави само в краен случай.

Поливане, торене: През лятото се полива обилно с топла вода в утринните часове, когато горният слой на почвата е засъхнал. Излишната вода трябва веднага да се изхвърли. До август се наторява всяка седмица. Висока необходимост от хранителни вещества. Бугенвилеята не обича както преувлажнената почва, така и пресъхването на почвения субстрат.
Влажност: Бугенвилеята обича високата влажност. Затова може да се пръска, като се внимава да не попада вода върху прицветниците.

Други грижи: Осигуряване на стабилно устройство за катерене (шпалир, скелетна конструкция). Ако се разраства прекалено много, се подстригва.

Презимуване: На светло и прохладно (8-10°С). Прибира се с изсъхнала коренова туфа. Твърде дългите издънки се отрязват. Когато листата изпадат, вече не се полива и не се допуска корените да изстиват, тъй като загниват. Изпадалите листа се отстраняват редовно. През 2 до 4 години се засажда в нов субстрат през пролетта. За да цъфне възможно по-рано, растението се поставя през март до слънчев прозорец.
През зимата  поливането рязко се намалява – то зависи от температурата, при която зимува растението. Особено внимателно трябва да се поливат растенията, които зимуват при температура под 12°С, за да се избегне загниването. През декември и януари поливането може съвсем да се преустанови.
През зимата пръскане  е необходимо само ако растението се държи в топла стая, в която въздухът е сух.  Растения, зимуващи при ниски темеператури, не се пръскат, за да се избегнат гъбични заболявания и инфекции.

Вредители, болести: Бугенвилеята често бива нападната от белокрилка, акари и щитоносни въшки. Младите клонки нерядко се поразяват от листна въшка.

Размножаване: Чрез полузрели резници през пролетта или лятото (трудно), които се потапят във вкоренител и се засаждат във влажна смес от торф и пясък, като се заравят 1-2 междувъзлия. Резниците се похлупват  и се оставят на светло място при температура около 25°С. Вкореняват се за около месец.

Съвети за оформление: Подрязването се прави или в началото на пролетта едновременно със започването на растежа, или през есента, когато листата на растението опадват. Клонките се скъсяват с една трета, а при необходимост – дори наполовина. Тънките, сухите и слабите клончета се отстраняват изцяло. Подрязването е необходимо, защото тогава бугенвилеята цъфти много по-обилно.

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 552

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen