Орхидеи и Бромелиеви12 септември 2009

Неорегелия - Neoregelia

Създадено от gradinar
събота 12 септември 2009 - 13:11:08

Neoregelia.jpgNeoregelia1.JPGNeoregelia2.jpgNeoregelia3.jpgNeoregelia4.jpgNeoregelia5.jpgNeoregelia6.jpgNeoregelia7.jpgNeoregelia8.jpg
neoregelia9.jpgСемейство (род): Ананасови - Бромелии (Bromeliaceae)

Многолюдното семейство Бромелиеви има много горещи привърженици. За тези, които желаят да обогатят своята колекция, неорегелията (neoregelia) e находка.

Родът произхожда от блатистите тропически лесове на Бразилия и включва около 60 вида, всичките с големи декоративни качества. Повечето видове са непретенциозни и лесно се приспособяват към сухия въздух в домовете.

Родът е описан през 1846 г. и е наречен на името на директора на ботаническата градина в Петербург Е. Л. Регел (1815 – 1892).
Повече от 40 вида се отглеждат като стайни растения и в оранжерии. Листата на неорегелията образуват плътна розетка.


Особено красива е неорегелия каролине (neoregelia carolinae) - епифитно растение с красиви листа, които достигат на дължина до 40 сантиметра. Ширината им е около 5 см, а краищата са обрамчени от светложълта ивица. Центърът на розетката е оцветен в карминено червено, а цветчетата са светлосини.

Някои от листата са с бели ивици, а други са с кървавочервени връхчета. Цъвти само през лятото с лилави цветчета, обгърнати от листна розетка. Листата на розетката са червени със синкав оттенък.

Поливане:
Полива се в розетката с престояла вода със стайна температура. Пролет и лято в розетката трябва да има винаги вода, която се сменя веднъж в месеца. Ако зимата температурата е по-ниска от 17о, по-добре е да се полива в почвата и да не се оставя вода в розетката. Тогава трябва пръстта да е изсъхнала преди следващо поливане.

Цъфтене:
Цъвти само през лятото с лилави цветчета, обгърнати от листна розетка. Листата на розетката са червени със синкав оттенък.Трябва да се знае, че червеният цвят на средните листа се появява непосредствено преди цъфтежа.

Светлина:
Макар да предпочитат слънчево изложение, много от тях се развиват добре и в полусянка. Неорегелиите се разрастват силно на ширина, поради което заемат много място и най-добре е да се отглеждат на отделна поставка близо до прозореца.

Температура:
През лятото неорегелиите се чувстват добре при температура 22-25 градуса, а през зимата при около 16-20, като не понасят понижаване под 13 градуса.

Пръскане:
Както всички бромелиеви, неорегелиите се поливат директно в листната розетка. Водата трябва да е престояла поне 24 часа и да има стайна температура. През пролетта и лятото розетката трябва винаги да е пълна с вода, която се долива поне веднъж месечно с прясна. Ако през зимата температурата в помещението е под 17 градуса, по-добре е да се полива в почвата не по-често от веднъж на десетина дни, а в розетката да не се задържа вода. От май до август във водата за поливане се разтваря веднъж месечно специален тор за бромелиеви.

Влажност:
Добре и е при сух въздух.

Торене:От май до август – веднъж в месеца, зимата – на 6 седмици. Тори се с минерални торове, специално за бромелии или с тор за стайни цветя, но максималната доза е двойно по-малка. С приготвения разтвор за торене може да се полее в розетката, а може и да се напръска растението.

Пресаждане:
Пресажда се по необходимост – в началото на пролетта. Кореновата система е слабо развита, затова пресаждане се налага рядко.
Почвата трябва да е рохкава, добре да пропуска влага и въздух, слабо кисела – рН 5. Смесват се: листовка, торф, пясък, добавя се сфагнум и парченца дървени въглища.
Добър дренаж – 1/3 до 1/2 от височината на саксията.

Размножаване:
- Нови розетки, които се появяват след като растението прецъфти. Отделят се когато са образували собствени корени.
- Семена – засяват се в смес от листовка и пясък (1: 1).

Болести:
Гъбични инфекции, които водят до гниене на долната част на растението и то загива. Преувлажняването създава добра среда за тази инфекция.

Вредители:
- Бромелиеви щитоносни въшки – и от двете страни на листата. Поразените листа пожълтяват и умират.
- Памуклийки – растението спира растежа си, листата жълтеят и умират. Наличието им е предпоставка за гъбични заболявания.
- Акари – и от двете страни на листата. По поразените листа се появяват паяжини, листата пожълтяват и умират.
- Листни въшки – по горната страна на листата. Поразените листа пожълтяват и умират.

Когато се налага третиране на растението с препарати срещу вредители, трябва да се внимава препаратът да не остане в розетката.

Видове:
Neoregelia carolinae – епифитно растение. Листата са дълги 40 – 60 см, широки 2,5 – 3,5 см и броят им е около 20. Те образуват широка, плътна, кладенчовидна розетка до 40 – 50 см в диаметър. Листата са ярко зелени, блестящи, езиковидни, със заосрени върхове и гъсти шипове по краищата. Преди цъфтеж вътрешните листа на розетката стават ярко червени. Съцветието е просто, многоцветно, разположено дълбоко в центъра на розетката. Прицветните листа са широко-овални, заострени или закръглени с къси остри върхове, белезникави. Прицветниците са продълговати, с остри или закръглени върхове, белезникави, покрити с люспи или голи. Цветовете са дълги 4 см, с дръжки. Чашелистчетата са зелени, закръглени, с остри върхове, леко срастнати, голи, дълги 2,4 – 2,8 см. Венчелистчетата са заострени, повече от половината срастнати, бледо лилави. Растението цъфти май – юли. Родината му е Бразилия. Среща се на височина до 1200 м надморско равнище, във влажни гори.
Култивирано е за първи път 1856 г. Известни са форми с бели, розови и зелени ивици по дължината на листата.

Neoregelia marmorata – наземно растение с плътна, широка, кладенчовидна розетка. Листата са дълги 20 – 60 см, широки 8 см, езиковидни, издължени към върха, с остри върхове, покрити с бледо оцветени люспи. Краищата са със шипове, дълги до 1 мм. Листата са зелени с пурпурни петна. Съцветието е просто, многоцветно, разположено дълбоко в центъра на розетката. Прицветните листа са широко-овални, заострени или закръглени с къси остри върхове, светло зелени, покрити с люспи. Прицветниците са линейни, с неголям остър връх, с дължина, равна на половината от дължината на чашелистчетата. Цветовете са дълги 3,5 см, с дръжки. Чашелистчетата са дълги 1,9 – 2,4 см, леко срастнати, с неправилна форма, ланцетни, зелени, с редки бледо оцветени люспи. Венчелистчетата са заострени, бели и бяло-розови, дълги 2,4 см. Растението цъфти юни.
Култивирано е за първи път 1939 г. Родината му е Бразилия. Среща се в крайбрежните зони в близост до океана, на открито или в ниски гори.

Neoregelia tristis – епифитно растение, образуващо тясна розетка от 10 – 12 листа. Листата са дълги 20 – 60 см, широки 2 – 3 см, езиковидни, на върха закръглени, със съвсем къс заострен връх, по краищата широко-назъбени, зелени, към върха голи, надолу с широки тъмни ивици и малки бледо оцветени люспи. Съцветието е просто, многоцветно, разположено дълбоко в центъра на розетката. Прицветните листа са пурпурно-кафяви, широко-овални, с остри върхове, целокрайни. Прицветниците са тъмно пурпурни, удължени, с остри върхове, целокрайни, по дължина превишаващи половината дължина на чашелистчетата. Цветовете са дълги 3 см, с дръжки. Чашелистчетата са силно асиметрични, заострени, в основата си срастнати, голи, дълги 1,6 см. Венчелистчетата са тесни, заострени, късо-срастнати, сиво-сини на върха. Тичинките са срастнати с венчелистчетата. Растението цъфти август.
Култивирано е за първи път 1935 г. Родината му е Бразилия. Среща се на височина 1000 м надморско равнище.

Neoregelia spectabilis – епифитно растение с широка, тръбовидна розетка. Листата са дълги 40 – 45 см, езиковидни, силно извити, надолу зеленикаво-червени със сивкави ивици от люспи, с шиповати краища, нагоре зелени с ярко малиново петно на върха. Съцветието е разположено дълбоко в центъра на розетката. Прицветните листа са широко-овални, червени или червеникави. Прицветниците са елипсовидни, с остър връх, на върха гъсто покрити с извити кафеникави люспи, почти равни по дължина на чашелистчетата. Цветовете са дълги 4 – 4,5 см, с дръжки. Чашелистчетата са дълги 1,8 – 2,3 см, силно асиметрични, елипсовидни, с големи, почти кръгли крилца на дългата извита пластинка, с червено-кафяви власинки на върха, леко срастнати в основата. Венчелистчетата са дълги 2 – 3 см, светло сиво-сини, езиковидни, с остър връх, извити. Растението цъфти януари – февруари и юни – юли.
Култивирано е за първи път 1873 г. Родината му е Бразилия.

Neoregelia pauciflora – епифитно растение с тясна кладенчовидна розетка от 12 листа. Листата са дълги около 15 см, широки 3,5 см, широко-езиковидни, на върха закръглени, с остър връх, по краищата с шипове с дължина до 1 мм, покрити с малки редки люспи, отгоре с бели лъкатушни ивици. Цветоносът е съвсем къс. Съцветието е вретеновидно, немногоцветно, по-малко от 2 см в диаметър. Прицветниците са овални, заострени. Чашелистчетата са дълги 2 см, с неправилна форма, тясно-ланцетни, с остри връхчета, в основата леко срастнати. Венчелистчетата са дълги 5 см, бели. Растението цъфти юли.
Култивирано е за първи път 1939 г. Родината му е Бразилия. Расте на височина 700 м надморско равнище.

Neoregelia sarmentose – наземно растение с плътна, тясна, кладенчовидна розетка и дъщерни розетки на удължени разклонения. Листата са дълги 25 – 35 см, широки 2,5 – 3,2 см, езиковидни, на върха закръглени, с остри връхчета, по краищата леко назъбени, зелени, с червени петна на връхчетата, от долната страна тъмни, покрити с малки бледо оцветени люспи. Съцветията са многоцветни. Прицветните листа са тясно-овални, закръглени и заострени на върха, зелени с пурпурен оттенък, с редки кафеникави люспи, целокрайни, на дължина почти равни на чашелистчетата. Прицветниците са удължено-закръглени, с неголеми заострени връхчета, целокрайни или почти целокрайни, бледо оцветени, с пурпурни връхчета, покрити с люспи. Цветовете са дълги 2,2 – 2,9 см, с дръжки. Чашелистчетата са дълги 1,3 см, асиметрични, широко-заострени или тъпи, леко срастнати в основата, зелени, голи. Венчелистчетата са дълги 1,8 см, с остри връхчета, частично срастнати, бели или светло сиво-сини. Растението цъфти август – септември.
Култивирано е за първи път 1934 г. Родината му е Бразилия. Расте на каменисти места във влажни гори или крайбрежни храсталаци.

Neoregelia ampullaceal – епифитно растение с плътна, бутилковидна розетка. Листата са по-малки от тези на предходните видове, дълги са 15 – 20 см, широки до 1,6 см, зелени с тесни червеникави ивици и малки кафеникави люспи, линейни, извити, с остри върхове, с широко-назъбени краища. Съцветието е разположено дълбоко в центъра на розетката, немногоцветно. Прицветните листа са овални или триъгълни, целокрайни, затварящи чашелистчетата. Прицветниците са издължени, заострени, целокрайни, по-големи от чашелистчетата. Цветовете са дълги 2,5 см, с дръжки. Чашелистчетата са дълги около 1,5 см, зелени, белезникави по края, тясно-ланцетни, заострени, леко срастнати в основата. Венчелистчетата са дълги 2 см, заострени, по края светло сиво-сини, на ¾ срастнати. Тичинките са срастнати с венчелистчетата. Растението цъфти април – август.
Култивирано е за първи път 1885 г. Родината му е Бразилия. Расте на височина 700 – 800 м надморско равнище, в гори.

Neoregelia Cyanea – епифитно растение с около 20 листа, образуващи плътна, тясна, кладенчовидна розетка. Листата са дълги 20 – 22 см, широки 1 – 2 см, езиковидни, кожести, заострени, едноцветни, целокрайни или широко-назъбени, отдолу с редки бели люспи. Съцветието е разположено дълбоко в центъра на розетката, многоцветно. Прицветните листа са широко закръглени, с неголеми заострени връхчета, целокрайни, с редки кафеникави люспи. Прицветниците са линейни или леко разширени към върха, тъпокрайни, плътни, почти равни по дължина с чашелистчетата, дълги 2 см, широки 4 мм. Цветовете са дълги 2,2 см, с дръжки. Чашелистчетата са асиметрични, широко-заострени, без остри връхчета, голи, леко срастнати в основата. Венчелистчетата са дълги 1,7 см, с остри връхчета, леко срастнати, пурпурни или светло сиво-сини. Растението цъфти юни – юли.
Култивирано е за първи път 1939 г. Родината му е Бразилия. Расте на височина 400 м надморско равнище, в гори.

Neoregelia tigrina – епифитно растение с плътна, почти кръгла розетка. Листата са дълги 10 – 13 см, широки 1 – 1,3 см, жълто-зелени с неправилни напречни кафеникави ивици и малки люспи в основата, езиковидни, със закръглени острокрайни върхове, с неголеми кафеникави шипове по краищата. Цветоносът е тънък, дълъг 5 см. Съцветието е просто, от 7 – 12 цветчета. Прицветниците са дълги 2 см, асиметрични, лопатковидни, с остри връхчета, с 3 жилки, червеникави на върха. Цветовете са дълги 3,6 см, с тънки дръжки. Чашелистчетата са дълги 1,6 см, зеленикави, кожести, ланцетни или овални, с остри връхчета, срастнали се в основата, голи, с червеникави петна на върха. Венчелистчетата са дълги около 2,5 см, отдолу срастнати в тръбичка, бели, с издължено-заострени връхчета, бледо виолетови. Тичинките са по-къси от венчелистчетата. Растението цъфти март.
Култивирано е за първи път 1954 г. Родината му е Бразилия. Расте на височина 700 - 1200 м надморско равнище, в гори.

Добре расте на силна светлина, но понася и леко засенчване.
Коментари



LAN_NEWS_24  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 2354
Прочетено: 9351 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.
Theme by Xen