Новина: : Подхранване на цветята
(Категория: Съвети на специалиста)
Публикувано от gradinar
събота 28 ноември 2009 - 13:46:25

fertilizers.jpgДостатъчен ли е оборският тор, за да се осигури нормално хранене на растенията?
Не бива да се разчита само на оборския тор за задоволява­не нуждите на цветните култури от хранителни вещества. Оборският тор е най-важното почвоподобряващо средство. Той обаче обогатява почвата преди всичко с хумус. Съдър­жанието на хранителни вещества в него не е много високо (около 0,5% азот, 0,25% Р205, 0,6% калий и 0,32% калций). Поради това добри резултати може да се получат само ако се внесат големи количества оборски тор, което не винаги е възможно, или ако допълнително се внесат и известни коли­чества неорганични (минерални) торове.

Хидропонното хранене на растенията.
Хидропонното хранене на растенията се състои в подаването на хранителни водни разтвори от макро и микроелементи на кореновата система на растенията. В производствени условия това става в стелажи - корита, запълнени с инертен материал (керамзит, чакъл, пластмасови иглици и др.). В тях се отглеждат растения за получаване на отрязани цветове и саксийни растения до момента на предлагането им на пазара. Нивото на хранителния разтвор се поддържа чрез помпа.

Саксиите с растенията постъпват за продажба поставени в специални по форма и големина пластмасови или гледжосани керамични съдове, в които се налива до определено ниво от хранителния разтвор. Саксиите са с много дупки, за да могат растенията да поемат от разтвора. Те биват три типа. Първият тип саксии са най-широко внедрени в практиката. При тях главната част от кореновата система на растенията се намира в хранителния разтвор. Вторият тип саксии се наричат саксии на Клетте и са по-устойчиви, но по-скъпи. Третият тип саксии са най-подходящи, тъй като са с размери, които дават възможност да се пренасят направо в гледжосаните съдове. По този начин се избягва презасаждането на растенията, което се прави при първите два типа саксии.


СРЕДСТВА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПОЧВАТА
Какво е значението на оборския тор и как се внася в почвата?
Оборският тор е едно от най-важните средства за подобря ване качествата на почвата. С него в почвата се внасят много хранителни вещества и микроорганизми и се подобряват физичните й свойства. Микроорганизмите спомагат за превръщането на редица неусвояеми за растенията хранителни вещества в усвояеми.
Оборският тор, особено пресният, се внася в почвата през есента, като се заорава плитко. Дълбоко заораният тор не се разлага, а оттам и микроорганизмите са значително по-малко. Разложеният и полуразложеният оборски тор може да се вна сят в почвата и през есента. Те не се заорават, а се разпръскват по повърхността, т.е. използват се като мулчиращ материал.

При какви условия трябва да се държат саксийните цветя през първите дни след прибирането им?
Определянето на времето за прибиране на саксийните цветя е от много голямо значение по две съображения: първо, растенията да останат възможно по-дълго време на открито и, второ, да се предпазят от повреди от ранните есенни слани.

След като саксийните цветя се приберат в стайните помещения или в оранжериите, в тях трябва да се поддържат температура и влажност, близки до температурата и влажността, при които растенията са били на открито. Това се постига, като прозорците се оставят отворени първоначално през цялото денонощие, а по-късно за по-малко време за постепенно приучване на растенията към новите условия. Някои растения реагират много остро на тази промяна. Например лимоните хвърлят листата си и изостават в развитие то си, което не трябва да се допуска.

Някои вечнозелени растения се държат в светли избени по мещения при температура малко над нулата. Такива са лавровото (дафиновото) дърво, лавровишнята и др. При същите условия се пазят грудколуковиците на гладиолуса, клубените на клубенистата бегония (кавалер и дама), грудките на гергината, коренищата на каната и др.

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПОДХРАНВАТ РАСТЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ФОРСАЖА?
В зависимост от растежа и развитието на растенията може да се наложи те да се подхранят. За да се засилят растенията, използва се амониева селитра, а когато е необходимо да се заздравят дръжките или да се засили интензивността на баграта - калиев сулфат.

Торовете се дават в разтворено състояние (1%). Веднага след подхранването се полива с чиста вода. Броят на полив-ките се определя така, че почвата да бъде винаги умерено влажна.

Кои калиеви торове се използват при отглеждането на цветя и какво представляват?
От калиевите торове най-голямо значение имат калиевият хлорид, калиевият сулфат и растителната пепел. Калиевият хлорид е бяло до червеникаво (в зависимост от технологията на получаване) кристално вещество. Съдържа от 54 до 62,5% калий (К20). Хигроскопичен е, поради което при съхраняване се сбива на буци. Някои видове цветя (карамфилите) не понасят калиевия хлорид, понеже са чувс твителни към хлорните йони в почвата.

Калиевият сулфат е светлосиво кристално вещество. Не е хигроскопичен, поради което не се втвърдява от атмосфер ната влажност. Съдържа от 45 до 52% калий (К20). Растителната пепел има различно съдържание на калий, ко ето се движи от 20 до 30% в зависимост от растенията, от които произхожда. Съдържанието на калий зависи от изга рянето на растенията - колкото изгарянето е по-добро, тол кова по-високо е и съдържанието на калий. Освен това върху него влияе и начинът на съхраняване. Пепел, която е била изложена на дъжд, е бедна на калий.

Можем ли да подхранваме растенията листно?
Всички декоративни растения реагират положително на лист но подхранване. То допълва почвеното им хранене и води до засилване на растежните прояви и до повишаване на добива и качеството на растенията. Листните торове представляват комплекс от макро и микроелементи и растежни регулатори, необходими за растежа и развитието на растенията. Листното подхранване се извършва до 10 часа сутрин и след 16 часа, когато дневните температури намалеят. При облачно време третирането на растенията се извършва през целия ден. При мокра листна повърхност от роса или поливане подхранване не се прави, тъй като част от нанесените хранителни вещества се стичат и ефективността от тора на малява.

В селскостопанските аптеки и в цветарските магазини се предлагат български и вносни листни торове, към които са приложени указания за използване.

Как се осъществява въздушното хранене на растенията на открито и на закрито?
Газообразните вещества бързо се пренасят там, където са в по-малко количество или липсват. Въглеродният двуокис също се пренася от по-богатите с него въздушни слоеве към фотосинтезиращото растение чрез вятъра. Поставя се въпросът, възможно ли е да се обогати въздухът с въглероден двуокис? Доказано е, че е възможно и жела­телно, но само в случаите, когато растенията, респ. цветята, съдържанието на въглероден двуокис във въздуха се до­вежда до 0,2 - 0,3%. При по-високо съдържание растенията страдат.

В дома въглеродният двуокис обикновено е в достатъчно за растенията количество. Във връзка с дишането на растенията и с отделянето при то­ва на въглероден двуокис съществува мнението, че отглеж­дането на растенията в жилищни помещения е вредно. Уста­новено е обаче, че отделяният при дишането им въглероден двуокис е в такова количество, че за да бъде вреден, в по­мещението трябва да се отглеждат над 500 саксии с цветя.

Какво представлява амониевата селитра?

Най-масово произвежданият и употребяван азотен тор у нас е амониевата селитра. Освен нея у нас се произвеждат още амониев сулфат и карбамид.

Амониевата селитра е бяло или кремаво силно хигроскопич но, лесно разтворимо във вода кристално вещество. При съхраняване се сбива на твърди, трудно разтрошаващи се буци. У нас се произвежда в гранулиран вид. Съдържа 33 -34% азот, поради което се причислява към концентрираните торове. Внесена в почвата, тя се разтваря много бързо и има бързо действие. Амониевата селитра е слабо кисел тор. Почти не влияе върху реакцията на почвата, затова се внася както на алкални и неутрални почви, така и на слабо кисели.

Как влияе обработката на почвата върху физико-химичните й свойства?
В резултат на обработката на почвата се изменят благопри­ятно нейните физико-химични свойства, подобрява се водно-въздушният й режим и се увеличават неколкократно микро организмите в нея. Разрохкването и обръщането на орния пласт увеличават постъпването на вода в почвата. Изорава­нето на почвата напречно на склона (ската) при наклонени терени намалява оттичането на вода и ерозията и позволява поемането на повече вода от почвата. Разрохкването на почвата, свързано с отстраняването на плевелите, спомага за запазване на влагата в нея. Като оказва влияние върху водния, въздушния и топлинния режим, обработката на поч­вата допринася и за регулиране на жизнената дейност на микроорганизмите, които са необходими за превръщането на хранителните вещества в усвояеми за растенията.

Какво представлява амониевият сулфат?
Амониевият сулфат е бяло, жълтеникаво или синьосивкаво кристално вещество. Не е хигроскопичен, поради което не се сбива на буци. Разтваря се добре във вода. Съдържа около 20% азот.
Продължителното използване на амониев сулфат за торене, особено на леки почви, довежда до тяхното вкисляване. Ето защо, когато се забележи вкисляване на почвите, в тях трябва да се внася вар или костено брашно или торенето да се комбинира с други минерални торове, неутрализиращи вредното влияние на амониевия сулфат. Едновременно внасяне на амониев сулфат с оборски тор също предотвратява вкисляването на почвите.

На каква дълбочина се внасят торовете в почвата?
Оборският тор, който се внася в почвата през есента, се заорава плитко. Това се отнася най-вече за пресния оборски тор, който до пролетната обработка на почвата се разлага до такава степен, че може да служи за храна на почвените бактерии. При дълбоко заораване той не се разлага и не може да служи за храна на почвените бактерии. Полуразложеният или разложеният оборски тор може да се внасят през пролетта или през лятото при подготовка на почвата за следващите култури.
Минералните и разложените органични торове се заорават на такава дълбочина, че да бъдат по възможност по-близо до корените на растенията.

Кога се внасят торовете в почвата?
Ефектът на даден тор зависи много от времето, когато се внася. То се определя от бързината на минерализиране на органичното вещество и от степента на разтворимост или усвоимост на хранителните вещества. Разлагането на орга ничната материя в леки почви е по-бързо, отколкото в тежки, затова при тежки почви торовете трябва да се внасят по-рано. Лесноразтворимите торове трябва да се внасят по възможност по-късно, т.е. по-близо до времето, когато ще се използват от растенията. По време на усиления растеж растенията се нуждаят от азотно хранене, а по време на цъфтежа - от фосфорно-калиево.

Трудноразтворимите минерални торове и пресният оборски тор се внасят главно през есента, а разложеният оборски тор и по-лесно разтворимите минерални торове - през про­летта, преди засаждането на растенията. Много лесно разт воримите минерални торове, както и течните органични то рове се дават под формата на подхранване през време на вегетацията на растенията, когато те се нуждаят най-много от хранителни вещества.

Значението на минералните торове
Минералните торове, които съдържат в по-голяма концент рация едно или няколко хранителни вещества, дават възможност много бързо да се подобри плодородието на почвата. По своята същност минералните торове биват единични (азотни, фосфорни и калиеви), сложни (комбинирани) и микроторове.
Едно от предимствата на минералните торове е, че те по-лесно се транспортират и по-лесно се внасят в почвата, от колкото органичните.

Източник:cvetarstvo.blogspot.com


Новина от ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЦВЕТЯ
( http://cvetq.info/news.php?extend.268 )