Новина: : Селагинела (Вретеновидна папрат) - Selaginella braunii
(Категория: Папратови)
Публикувано от gradinar
четвъртък 21 май 2009 - 15:34:36
Селагинелата е родом от Азия.
Селагинелата е изправена и прилича на причудлива кръстоска между папрат и дребно иглолистно. Естествената й среда е в далечни страни като Япония, Китай и Малайзия. Има най- различни видове бронец, идеални за отглеждане в апартамент. Това са вечнозелени многогодишни растения, които не цъфтят и се отличават със ситни, пастелнозелени плоски листица.
Сред питомните видове се срещат екземпляри както с напръскани, така и с обточени в бяло петури. Има въздушни корени, които свързват стъблото с пръстта и го подпират като кокили. Достига максимална височина 25 см.
Туфесто растение с тъмнозелени жилави палмовидни листа. Растенията достигат височина над 15-30 см. Лесно се отглеждат и в саксии. Селагинелата е сходна на папрата и не цъфти, но ражда непривличащи вниманието четириъгълни стробили (листни шишарки, пълни със спори) на отделни клонки.
Селагинелата е била много популярна през миналия век, но днес се използва предимно за терариуми. У нас се предлагат доста разновидности, внос от Холандия, но в топлите стаи на апартаментите ни ситните листенца бързо се свиват и съхнат. Растението не понася нито сухия въздух, нито въздушните течения.
Новина от ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЦВЕТЯ
( http://cvetq.info/news.php?extend.215 )
(Категория: Папратови)
Публикувано от gradinar
четвъртък 21 май 2009 - 15:34:36
Селагинелата е родом от Азия.Селагинелата е изправена и прилича на причудлива кръстоска между папрат и дребно иглолистно. Естествената й среда е в далечни страни като Япония, Китай и Малайзия. Има най- различни видове бронец, идеални за отглеждане в апартамент. Това са вечнозелени многогодишни растения, които не цъфтят и се отличават със ситни, пастелнозелени плоски листица.
Сред питомните видове се срещат екземпляри както с напръскани, така и с обточени в бяло петури. Има въздушни корени, които свързват стъблото с пръстта и го подпират като кокили. Достига максимална височина 25 см.
Туфесто растение с тъмнозелени жилави палмовидни листа. Растенията достигат височина над 15-30 см. Лесно се отглеждат и в саксии. Селагинелата е сходна на папрата и не цъфти, но ражда непривличащи вниманието четириъгълни стробили (листни шишарки, пълни със спори) на отделни клонки.
Селагинелата е била много популярна през миналия век, но днес се използва предимно за терариуми. У нас се предлагат доста разновидности, внос от Холандия, но в топлите стаи на апартаментите ни ситните листенца бързо се свиват и съхнат. Растението не понася нито сухия въздух, нито въздушните течения.
Като цяло салагинелата е непридирчива и вирее лесно.
Температура: Най-добрата температурна амплитуда за нея е между 13 и 18 градуса през лятото.
Влажност: Дори и да й осигурите висока въздушна влага, жегите ще пресушат листата изключително бързо. Не я излагайте на течения, защото не й понасят особено. След обветряне клонките потъмняват и увяхват.
Място: Разположете растението на добре осветено място, без да го излагате на преки слънчеви лъчи. Ако отглеждате екземпляра в стъклен съд, непременно почиствайте повърхността му често и внимателно, за да не ограничите преминаването на светлината.
Поливане: Поливайте селагинелата ежедневно с неваровита вода през растежния сезон, поддържайте пръстта влажна, без да подгизва. През зимата поливайте по-малко. Необходимо е високо ниво на въздушна влага, лесно постижимо, ако я култивирате под стъкло. При обикновените условия за стайна зеленина, гледайте да й осигурите достатъчно влага като поставите саксията в по-широк съд с вода, която бавно ще се изпарява. Оросяването съсипва листата.
Торене: Торете растението отвреме-навреме през растежния сезон с двойно разредена доза течен подхранващ препарат.
Пресаждане: Пресаждайте през година в добре дренирана пръст, съставена от торф и ситен пясък в равни части. Повърхностният слой на почвата на “градинките в бутилка” и терариумите се опреснява ежегодно.
Размножаване: Селагинелата се размножава, като отделя спори. Спорите се поставят във влажен торф или пясъчна смес и се покриват със стъкло докато спорите не покълнат. Те са по-различни от водните папрати с това, че произвеждат както мъжки, така и женски спори. Новите малки растения се засаждат в отделни саксии.
За тонуса на селагинелата е необходимо постоянно да отстранявате увехналите й листенца. А когато се разрастне прекалено много, не се притеснявайте да я подкастрите. Това ще й се отрази добре.
Температура: Най-добрата температурна амплитуда за нея е между 13 и 18 градуса през лятото.
Влажност: Дори и да й осигурите висока въздушна влага, жегите ще пресушат листата изключително бързо. Не я излагайте на течения, защото не й понасят особено. След обветряне клонките потъмняват и увяхват.
Място: Разположете растението на добре осветено място, без да го излагате на преки слънчеви лъчи. Ако отглеждате екземпляра в стъклен съд, непременно почиствайте повърхността му често и внимателно, за да не ограничите преминаването на светлината.
Поливане: Поливайте селагинелата ежедневно с неваровита вода през растежния сезон, поддържайте пръстта влажна, без да подгизва. През зимата поливайте по-малко. Необходимо е високо ниво на въздушна влага, лесно постижимо, ако я култивирате под стъкло. При обикновените условия за стайна зеленина, гледайте да й осигурите достатъчно влага като поставите саксията в по-широк съд с вода, която бавно ще се изпарява. Оросяването съсипва листата.
Торене: Торете растението отвреме-навреме през растежния сезон с двойно разредена доза течен подхранващ препарат.
Пресаждане: Пресаждайте през година в добре дренирана пръст, съставена от торф и ситен пясък в равни части. Повърхностният слой на почвата на “градинките в бутилка” и терариумите се опреснява ежегодно.
Размножаване: Селагинелата се размножава, като отделя спори. Спорите се поставят във влажен торф или пясъчна смес и се покриват със стъкло докато спорите не покълнат. Те са по-различни от водните папрати с това, че произвеждат както мъжки, така и женски спори. Новите малки растения се засаждат в отделни саксии.
За тонуса на селагинелата е необходимо постоянно да отстранявате увехналите й листенца. А когато се разрастне прекалено много, не се притеснявайте да я подкастрите. Това ще й се отрази добре.
Новина от ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЦВЕТЯ
( http://cvetq.info/news.php?extend.215 )