Новина: : Китайска роза (хибискус) - Hibiscus
(Категория: Декоративно-цъфтящи)
Публикувано от gradinar
вторник 16 септември 2008 - 11:11:03


hibiscus_tiliaceus9.jpg 104152.jpg apricot_color_hibiscus-dsc00241.jpg Hibiscus-SulphurButterfly1.jpg hibiscus.jpg Hibiscus_coccineus__Scarlet_Rosemallow__Texas_Star_Hibiscus.jpg hibiscus_Goree_preview.JPG Pink_Hibiscus.jpg

hibiscus.jpgХибискус (на латински Hibiscus) е род от около 200 вида, част от семейство Слезови (лат. Malvaceae). Най-разпространените видове от този род са китайската и суданската роза. Повечето растения произлизат от Азия, но някои растат и в Африка в диво състояние. В Индия белият хибискус се използва като лечебно средство, а в централноафриканските страни за производството на сокове. Сирийската роза e национално цвете на Южна Корея, а китайската роза - на Малайзия.Китайската роза цъфти почти през цялата година и достига до 1- 2 метра в домашни условия.Живее повече от 20 години.

Това е розата на тропиците. Цъфти почти през цялата година и достига до 1- 2 метра в домашни условия. Живее повече от 20 години.

Хибискусът е чудесен пример за стайно растение, идеално за слънчевия перваз.

Неговите големи, подобни на хартия цветове, по принцип траят само ден – два, но с повече старание могат да цъфтят от пролет до есен.

Храстът на хибискуса може да живее повече от 20 години.

По желание може да бъде поддържан с размерите на нормално стайно цвете.
Ако искате да запази храстовидната си форма, подрязвайте стеблата в края на зимата.

Хибискусът има редица разновидности, които цъфтят в бяло, жълто, оранжево, розово или червено.

С ярките си цветове хибискусът се ползва с голяма популярност. Екзотичните цветове на хибискуса наричат "цвете на любовта" и "цвете на прекрасните жени" - те са символ на Хаити, а в Индия ги вплитат в сватбените венци.
Още в началото на XVIII в. хибискусът бил пренесен от Китай и украсявал ботаническите градини в Европа, привличайки възхитените погледи с обилния си цъфтеж. Срещат се и твърдения обаче, според които хибискуси се срещали още през XVI век в Италия.

Хибискусът (Hibiscus) е многоброен род от семейство Слезови (Malvaceae), наброяващ около 300 вида, разпространени предимно в тропическите региони на Югоизточна Азия. Това са треви, листопадни и вечнозелени храсти или дървета с височина до 3 м.




Днес съществуват около 500 градински форми и сортове хибискус, с кичести и прости цветове, с различна окраска - бяла, жълта, розова, оранжева, червена, лилава, виолетова. Хибискусът е едно от най-красивите и продължително цъфтящи многогодишни растения. На слънчево, защитено от вятър място, той цъфти обилно от юни до първите застудявания. Хибискусът не е взискателен към почвата, но тя трябва да бъде отцедлива, с добър дренаж. Расте добре дори в градски условия.

Най-често се отглеждат:
Хибискус сирийски (H. syriacus)
Това листопадно дърво, което често расте във вид на храст, е добре познатата ни дървовидна ружа, често срещана в нашите паркове и дворове. Наричат го още "Розата на Шарън" и го смятат за националното цвете на Южна Корея. То може да живее до 100 години. Използва се за озеленяване на паркове, алеи, стени, огради. Расте бавно, цъфти след 3-4-годишна възраст. Издържа кратковременни понижавания на температурата до минус 22 градуса. Лесно понася пресаждане и подрязване. Размножава се с резници, отводи, семена.

Хибискус сирийски или Мугунхва, или роза на Шарън. Всяка година от юли до октомври страната потъва в цветовете на хибискуса мугунхва, които са много издръжливи, не се страхуват от болести и насекоми. Символичното значение на цветето идва от корена на неговото име - мугун, което означава безсмъртие. Южнокорейците смятат, че то точно отразява безсмъртната природа на Корея, вдъхновението, решимостта и упоритостта на корейския народ. Затова го смятат за цветето на Южна Корея.

Хибискус сабдарифа (H. sabdariffa) с търговски наименования: коноп Розела, Сиамска юта, юта от Ява. Това е същата онази суданска роза, от която правят чая каркаде. Листата, стъблата и чашките на растенията имат червеникав цвят и почти цялото растение без корените е съедобно. Пресните листа се използват в салати; семената, които много приличат на сусам, се препичат и смлени се използват в супи и сладкарски изделия.

За толкова популярния напоследък чай се използват не цветовете, както пише на опаковките с каркаде, а чашките на цветчетата. След като прецъфти цветът, чашката започва да нараства и се увеличава 5-6 пъти, става сочна и месеста. Събират чашките заедно със зрелите плодове. Пресни ги използват за желе, приготвят от тях сосове, компоти, използват за оцветяване на по-безцветните плодови консерви - от ананас, например.

Хибискус конопен - (Hibiscus cannabinus) е вид хибискус, който произхожда вероятно от южна Азия, макар че истинската му родина е неизвестна. Познат е под множество наименования и търговски названия - коноп hibiscus, коноп от Гамбо (Gambo hemp), сиамска юта, kеnaf, юта от Бимли (Bimlipatam jute), коноп от Амбари, Папула от Сан Франциско, Dah, Meshta и др. Не го бъркайте с канабиса - този вид хибискус не съдържа психотропни вещества.

Hibiscus cannabinus е едногодишно или двугодишно тревисто растение, което израства на височина 1,5 до 3,5 м. Стъблото му е 1-2 см в диаметър, не винаги е разклонено. Историята на неговото отглеждане е много дълга, заради растителните влакна, които се получават от сухите стъбла и успешно конкурират конопа. Те са по-къси, не се отличават с водоустойчивост, но са здрави и еластични. Използват се за въжета, технически тъкани - по-груби, но и много фини, хартия. От този вид коноп се правят и чувалите за кафе. От семената му се извличат технически масла. Отглежда се в Индия, Китай, Бразилия, САЩ, Узбекистан.

Хибискус китайски - (H. rosa-sinensis) расте в Източна Азия и на островите в Тихия океан. Това е добре познатата ни и обичана стайна китайска роза. Смята се за национално цвете на Малайзия. Неговите пет листенца символизират петте заповеди на исляма. Почитат го не само мюсюлманите в страната, но и езичниците, и китайците, и индийците. Цени се за своите красиви цветове, непретенциозност, бърз растеж. С времето става голям храст с пищна корона и е много подходящ за оформяне на просторни помещения, зимни градини, офиси.

И у нас китайската роза е едно от най-любимите и разпространени стайни цветя. Тя е компактен, силно разклонен храст или дръвче, което може да достигне височина дори до 2-3 м. Листата й са тъмнозелени, блестящи, удължено яйцевидни, с назъбени краища, едри - до 15 см. Цветовете й са едри от 9 до 12 см в диаметър, петлистни, прости и кичести. Цветът им може да бъде от бял до жълт, наситено розов до тъмночервен. Цъфти през лятото в продължение на няколко месеца.

Китайската роза не е много капризно растение, но и тя си има своите особености. Най-обилно и продължително цъфти и се развива, когато й се осигури ярка светлина, топлина, умерена въздушна влажност и постоянно влажна почва. Не понася обаче директното силно огряване от слънцето и течение. Хибискусът издържа и на сянка, но при недостатъчна светлина цъфти малко и се развива по-лошо. Поставен на светло място, още през март се появяват първите му пъпки. А после цъфти през цялото лято до късна есен.

През лятото, когато обикновено се изнася навън, се нуждае от леко засенчване през обедните часове, всекидневно поливане, редовно подхранване с органични и минерални торове и достатъчна влажност. След август подхранването трябва постепенно да се намали, а през зимата да се полива по-рядко. Оптималната температура за зимния период е около 15°С .

През зимата средната температура трябва да е минимум 13 градуса.
Светлината трябва да е възможно най – много, като се избягва пряката слънчева светлина.
Почвата трябва да е влажна през цялото време. През зимата поливането може да се намали.
Често пръскайте листата.
Пресаждането се извършва ранна пролет, всяка година.

Хибискусът придава прекрасна атмосфера и на градината. Особено силен е ефектът в периода на обилния цъфтеж – през лятото.

Задължително вкарайте саксията вкъщи, преди да е паднала първата слана.

Размножаване: През месец май, чрез резници при температура 20-25 градуса. (За по-добър резултат похлупете със стъклен буркан или найлонов плик.)

Торене: През пролетта-лятото – 1 път на 2 седмици с минерални и органични торове.
Есента – зимата – ако е на студено не се наторява, но ако е на топло веднъж в месеца.

Окапването на пъпките се дължи най – вероятно на сухата почва или рязката промяна в температура. Ако листата започнат да се накъдрят – въздухът вероятно е прекалено сух. Ето защо листата трябва редовно да се пръскат през пролетта и лятото. Окапващите листа са знак за прекалено сухата почва. Възможно е също така през мястото на растението да минава течение или пък да сте го преполяли. Евентуални вредители са листни въшки и акари.

Внимание!

Китайската роза не обича студа.

Защо листата й падат?
Хибискусът е вечнозелено растение, но ако се държи на хладно губи листата си.
Ако се случи това, растението трябва през цялата зима да се държи със суха пръст, защото то се намира в състояние на покой и чак напролет ще се появят нови листа.
Ако светлината е слаба листата също падат.

За да цъфти през цялата година са й необходими:
- ярка светлина;
- постоянна температура;
- умерена влажност.

Когато растението застарее:
Ако растението не цъфти толкова пищно и започне да линее - дошло е време за радикална резитба. Най-добре е това да се направи през есента, но ако все още вашето цвете цъфти, отложете тази операция за пролетта.

Защо пъпките й капят?
Пъпките и окапват ако светлината е слаба или пък сте сменили местоположението на растението.



Новина от ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЦВЕТЯ
( http://cvetq.info/news.php?extend.134 )