Луковични и грудкови25 юли 2008
Гладиола - Gladiolus
Създадено от gradinar
петък 25 юли 2008 - 10:04:30
Гладиолите са едни много известни, често срещани тревисти растения.Цветето е представител на сем. Ирисови, (наричани още Перуникови).Самият род GladiolusOphiolyza и този със същото име - Gladiolus.Въпросните подродове са: Acidanthera, Blandus, Homoglossum, Gladiolus, Densiflorus, Habea, Ophiolyza и Linearifolius.Останали са 2 вида, за които все още се водят спорове къде да се поставят.От скоро един от въпросните подродове - Ацидантера (наричана още звездовидна гладиола) започва много да се популяризира, тъй като има много отличителни, красиви черти.Цъфти в елегантни, бели цветове с черен към пурпурен център.В днешно време са създадени страшно много разнообразни хибриди Гладиоли, така че изборът на сортове е огромен.В зависимост от големината на цвета гладиоли:
- гигант – 14 см;
- голям – 11-14 см;
- среден – 9-11 см;
- малък – 6-9 см;
- миниатюрен – 6 см.
включва общо 8 подрода, от които по - популярни са
Тези растения са най - често използвани в прекрасни букети, тъй като притежават много красиви, едри цветове.Тяхната багра е изключително разнообразна - жълти, зелени, червени, бели, многоцветни - всякакви!Родината на целия род, който включва около 260 вида е Африка - произхожда от целия континент, но предимно от южните части.От всичките 260, обаче има и едва 10, които идват от Евразия.Подземният орган на растението е средна по размер клубено - луковица със защитна люспа, но в повечето случаи за по - кратко се нарича просто луковица (въпреки, че не е правилно).Стъблата са изправени с различна височина - има и дребни представители, но по - често се срещат високите.Листата са зелени, с успоредна нерватура, гладка периферия и заострен връх.Характерни са за сем. Ирисови - мечовидни.Именно заради тях Гладиолите са придобили своето наименование.Думата 'gladiolus', произхожда от латинското 'gladius', което означава меч.Всъщност Гладиус се нарича по - специфичен, римски меч, който е по - къс, но по - широк.Цветовете при повечето видове са около 17 на брой, разположени в класовидни съцветия, които се отварят отдолу нагоре.Обикновено има само едно съцветие, но при добро отглеждане се случва от някоя от пъпките му вместо цвят да се развие още едно цветоносно стъбло.Така се получават 2, а понякога дори 3 отделни цветоноса.Венчелистчетата са общо 6 на брой и притежават различна структура.Основна функция за привличане на опрашвачи изпълняват най - долните 3.Понякога, обаче тази задача се възлага само на лявото и дясното като централното остава зад тях, но има и случаи, в които само то се занимава с това.Обикновено, обаче и трите имат тази цел.Горните две венчелистчета понякога са по - едри и винаги сочат встрани.При Ацидантерата са стеснени и издължени (както и най - долното).Най - горното венчелистче е изправено и понякога е съразмерно с най - долното.Често и 6 - те са извити в страни, за да откроят центъра.Тичинките са три на брой.Има един плодник, притежаващ триделно близалце и долен завръз, който е скрит в единственото чашелистче, с което всеки цвят разполага.Първоначално Гладиолите са се специализирали да привличат пчелите от род Anthophora, но впоследствие структурата на цветовете се е оказала много подходяща за доста други опрашвачи, които определено са харесали тези растения.Цветовете са тръбести и на дъното им има сладък, цветен нектар.Именно факта, че са тръбести се е харесал на посетители с издължен устен апарат.Освен въпросните пчели Гладиолите точно толкова често привличат и например молците причислени към сем. Noctuidae.Също така някои видове мухи, а както и популярните насекоми от сем. Sphingidae.Освен насекоми, обаче дребните врабчоподобни птички от сем. Nectariniidae също редовно посещават цветовете, тъй като менюто им включва най - вече нектар.Някои пеперуди пък са харесали Гладиолите за места, където да снасят своите яйца.Такъв е например големият, жълтокрил Молец - Noctua pronuba.
Отглеждане: Гладиолите са сравнително лесни за отглеждане цветя, но понякога имат нужда от по - специфични условия за развитие.Клубено - луковиците се засаждат през пролетта, в градината.В сандъчета биха се килнали наляво, надясно и ефекта се губи.Освен това луковиците може да са по - дребни при ваденето, а и самите растения ще са по - трудни за отглеждане.Може да ги засаждате през 2 - 3 седмици, така че по всяко време лятото да имате цъфтящи растения в двора.Препоръчителна дълбочина е около 10 см.Имайте напредвид, че е по - опасно да ги засадите по - наплитко, отколкото надълбоко, тъй като иначе лесно ще се прекършат.Изберете слънчево, място, което е защитено от силен вятър.Добре е при засаждането да се поставя малко оборска тор.Когато затрупате луковиците с почва ги полейте със слаб разтвор на изкуствен тор.Препоръчително е да се използва зелен Кристалон с NPK 18 - 18 - 18 + 2Mg.След поникването задължително следва редовно торене през около 2 седмици.До появата на пъпки се използва светло син Кристалон - NPK 20 - 5 - 10 + 2Mg.При появата на цветоносното стъбло започва да се използва оранжев - NPK 6 - 12 - 36 + 3Mg и от началото на цъфтежа до прецъфтяването с червен - NPK 12 - 12 - 36 + 1Mg.След прецъфтяването, когато цветовете са окапали се прави едно торене със слаб разтвор на кафяв Кристалон - NPK 3 - 11 - 38 + 4Mg.Принципно Гладиолите са растения, които имат нужда от много хранителни вещества и затова дори и да нямате възможност да осигурите гореспоменатото торене определено е добре да използвате някакъв тор.Другият важен фактор за правилното развитие на тези растения е поливането.Тъй като обичат много вода, задължително ги поливайте редовно, особено в летните жеги.Най - горните пъпки буквално могат да изсъхнат и да не се отворят.Чувстват се най - добре на светли места, но биха се развили добре и на полу - сянка.Идеално място би било, където до обяд грее слънце и впоследствие се формира въпросната полусянка.След като цъфтежът приключи идва време Гладиолите да изпаднат в период на покой.Те не са зимоустойчиви.Изчаква се жизненият цикъл да завърши и надземната част да изсъхне.В този момент луковиците се изваждат.След това всички детки се отделят и запазват по желание.В долната част ще видите старата луковица, която е изсъхнала - тя се отстранява внимателно, заедно със старите корени.Луковиците се измиват хубаво от пръстта по тях.В никакъв случай не белете люспата!Тя задължително трябва да престои с луковиците през целия период на покой, тъй като ги предпазва от различни въздействия.След като са почистени се изсушават, така че по тях да не остава влага и се прибират на сухо и хладно място в кашон или мрежести торбички.Там трябва да престоят цяла зима, до пролетта, когато отново се засаждат.Има един основен проблем при отглеждането на Гладиоли - техните стъбла редовно или се килват или пречупват, тъй като са изправени и втвърдени.За разлика от други растения, не притежават гъвкавост.Ето защо по този въпрос има няколко решения.Първото е до всяко растение да се забива колче , с което да се привързва, така че да не може да падне.Това разбира се от естетическа гледна точка определено е неприемливо и може да загуби ефекта.Друг вариянт е в краищата на цялата леха да се забодат колчета.От едното до другото да се вържат конци и от двете страни на лехата, така че да придържат растенията изправени.Ефекта отново се намалява, но поне не толкова.Има и трета възможност при, която луковиците се засаждат много близко.Това не пречи на развитието им, но не гарантира пълна устойчивост.Също така може да засадите цветята близо до стена или ограда, на която да се подпират.Въпреки това ако луковиците са по - надълбоко, торят се редовно и се отглеждат правилно този проблем би могъл да се избегне и Гладиолите да ви радват с цялата си прелест.Друг проблем при тези растения е наличието на вредители - гъсеници на някои насекоми.Най - добрият начин да се отървете от тях е да го направите ръчно.Имайте напредвид, обаче, че се крият в пазвите на листата и понякога се случва да гризат само вечер, когато не ги забелязвате.Ако не знаете дълго ще се чудите какво е нахапало така цветята.Понякога гризат и от цветовете и биха могли да придадат плачевен вид.
Размножаване: Първият начин е познат за всички луковични цветя.Върху една клубено - луковица има 2 или повече спящи пъпки.От тях се развиват 2 отделни растения, които пък формират 2 отделни клубено - луковици.На есен луковиците се изваждат и количеството им просто е по - голямо.Има друг вариянт при, който луковицата се разрязва, така че на всяка част да има по 1 спяща пъпка, но този начин не е толкова препоръчителен, тъй като има възможности за развитие на гниене или плесен по отрязаната зона.А и и без това същото се осъществява по естествен път по първия метод, който не изисква грижи от ваша страна.Втори начин е чрез страничните, съвсем дребни детчици, с които Гладиолите определено ще ви затрупат в изобилие.Те, обаче няма да цъфнат на първата година след отделянето им от майчината клубено - луковица, тъй като са много малки.Размножаването със семена също е напълно възможно (въпреки, че разбира се растенията също не цъфтят първата година).По този въпрос за в бъдеще обещавам повече инфо.
В България най-разпространени са White City и Flower Song. Те цъфтят през лятото.
Отглеждане: Гладиолите са сравнително лесни за отглеждане цветя, но понякога имат нужда от по - специфични условия за развитие.Клубено - луковиците се засаждат през пролетта, в градината.В сандъчета биха се килнали наляво, надясно и ефекта се губи.Освен това луковиците може да са по - дребни при ваденето, а и самите растения ще са по - трудни за отглеждане.Може да ги засаждате през 2 - 3 седмици, така че по всяко време лятото да имате цъфтящи растения в двора.Препоръчителна дълбочина е около 10 см.Имайте напредвид, че е по - опасно да ги засадите по - наплитко, отколкото надълбоко, тъй като иначе лесно ще се прекършат.Изберете слънчево, място, което е защитено от силен вятър.Добре е при засаждането да се поставя малко оборска тор.Когато затрупате луковиците с почва ги полейте със слаб разтвор на изкуствен тор.Препоръчително е да се използва зелен Кристалон с NPK 18 - 18 - 18 + 2Mg.След поникването задължително следва редовно торене през около 2 седмици.До появата на пъпки се използва светло син Кристалон - NPK 20 - 5 - 10 + 2Mg.При появата на цветоносното стъбло започва да се използва оранжев - NPK 6 - 12 - 36 + 3Mg и от началото на цъфтежа до прецъфтяването с червен - NPK 12 - 12 - 36 + 1Mg.След прецъфтяването, когато цветовете са окапали се прави едно торене със слаб разтвор на кафяв Кристалон - NPK 3 - 11 - 38 + 4Mg.Принципно Гладиолите са растения, които имат нужда от много хранителни вещества и затова дори и да нямате възможност да осигурите гореспоменатото торене определено е добре да използвате някакъв тор.Другият важен фактор за правилното развитие на тези растения е поливането.Тъй като обичат много вода, задължително ги поливайте редовно, особено в летните жеги.Най - горните пъпки буквално могат да изсъхнат и да не се отворят.Чувстват се най - добре на светли места, но биха се развили добре и на полу - сянка.Идеално място би било, където до обяд грее слънце и впоследствие се формира въпросната полусянка.След като цъфтежът приключи идва време Гладиолите да изпаднат в период на покой.Те не са зимоустойчиви.Изчаква се жизненият цикъл да завърши и надземната част да изсъхне.В този момент луковиците се изваждат.След това всички детки се отделят и запазват по желание.В долната част ще видите старата луковица, която е изсъхнала - тя се отстранява внимателно, заедно със старите корени.Луковиците се измиват хубаво от пръстта по тях.В никакъв случай не белете люспата!Тя задължително трябва да престои с луковиците през целия период на покой, тъй като ги предпазва от различни въздействия.След като са почистени се изсушават, така че по тях да не остава влага и се прибират на сухо и хладно място в кашон или мрежести торбички.Там трябва да престоят цяла зима, до пролетта, когато отново се засаждат.Има един основен проблем при отглеждането на Гладиоли - техните стъбла редовно или се килват или пречупват, тъй като са изправени и втвърдени.За разлика от други растения, не притежават гъвкавост.Ето защо по този въпрос има няколко решения.Първото е до всяко растение да се забива колче , с което да се привързва, така че да не може да падне.Това разбира се от естетическа гледна точка определено е неприемливо и може да загуби ефекта.Друг вариянт е в краищата на цялата леха да се забодат колчета.От едното до другото да се вържат конци и от двете страни на лехата, така че да придържат растенията изправени.Ефекта отново се намалява, но поне не толкова.Има и трета възможност при, която луковиците се засаждат много близко.Това не пречи на развитието им, но не гарантира пълна устойчивост.Също така може да засадите цветята близо до стена или ограда, на която да се подпират.Въпреки това ако луковиците са по - надълбоко, торят се редовно и се отглеждат правилно този проблем би могъл да се избегне и Гладиолите да ви радват с цялата си прелест.Друг проблем при тези растения е наличието на вредители - гъсеници на някои насекоми.Най - добрият начин да се отървете от тях е да го направите ръчно.Имайте напредвид, обаче, че се крият в пазвите на листата и понякога се случва да гризат само вечер, когато не ги забелязвате.Ако не знаете дълго ще се чудите какво е нахапало така цветята.Понякога гризат и от цветовете и биха могли да придадат плачевен вид.
Размножаване: Първият начин е познат за всички луковични цветя.Върху една клубено - луковица има 2 или повече спящи пъпки.От тях се развиват 2 отделни растения, които пък формират 2 отделни клубено - луковици.На есен луковиците се изваждат и количеството им просто е по - голямо.Има друг вариянт при, който луковицата се разрязва, така че на всяка част да има по 1 спяща пъпка, но този начин не е толкова препоръчителен, тъй като има възможности за развитие на гниене или плесен по отрязаната зона.А и и без това същото се осъществява по естествен път по първия метод, който не изисква грижи от ваша страна.Втори начин е чрез страничните, съвсем дребни детчици, с които Гладиолите определено ще ви затрупат в изобилие.Те, обаче няма да цъфнат на първата година след отделянето им от майчината клубено - луковица, тъй като са много малки.Размножаването със семена също е напълно възможно (въпреки, че разбира се растенията също не цъфтят първата година).По този въпрос за в бъдеще обещавам повече инфо.
В България най-разпространени са White City и Flower Song. Те цъфтят през лятото.
Прочетено: 27566 пъти
Градините Descanso - Descanso Garden
Други цветя
 Шизантус - Schizanthus събота 29 октомври 2011 - 11:27:05 Шизантус е едногодишното растение често се избира за пъстрите цветни композиции. Цветовете му са многократно разчленени. Немците го наричат „насечено" или „пеперудено" цвете. |
 Памуче - Gossypium петък 13 май 2011 - 10:23:26 Памуче е едногодишно саксиено цвете, достига височина до 50см. |
 Хеба - Hebe понеделник 17 май 2010 - 11:47:06 Името идва от гръцката митология. Хеба е била дъщеря на Зевс и Хера. Има над 100 вида от тези вечнозелени храстчета, които за съжаление не издържат на ниските зимни температури. Листата на хебата са месести и блестят. |
 Хелиотроп ванилия - Heliotropium понеделник 17 май 2010 - 10:41:25 Хелиотроп е род популярни градински цветя, който включва между 250 и 300 вида. Името идва от “helios” – слънце и “tropein” – обръщам, защото хелиотропа обръща листа към слънцето. |
 Агапетес, китайски фенерчета - Agapetes събота 13 февруари 2010 - 15:36:27 Агапетес са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. |
 Лилиум, Крем бял - Lilium четвъртък 15 януари 2009 - 07:43:18 Другото име на лилиума е "Звезда на земята". Легендата разказва, че когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя. И тези цветя са лилиумите. В античността го подарявали на любимата жена като знак за обич. |
- Открити нови видове орхидеи
- Калцеолария, пантофче, чехълче - Calceolaria
- Грижи за цветята през месец Март
- Цветята които носят любов, късмет и пари
- Цинерария ( Сенецио ) - Senecio cruentus
- Соландра - Solandra
- Пасифлора - Passiflora
- Вайгела - Weigela
- Калмия - Kalmia
- Африканска маргаритка - Dimorphotheca Sinuata
- Хризалидокарпус (златноплодна палма) - Chrysalidocarpus
- Кампанула (Витлеемска звезда, камбанки) - Campanula isophylla
Translate This Page
НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ
