Кактуси25 април 2009

Лофофора - Lophophora

Създадено от gradinar
събота 25 април 2009 - 16:03:30

Lophophora.jpg Lophophora1.jpg Lophophora2.jpg Lophophora3.jpg Lophophora_williamsi.jpg

lophophora_williamsi.jpgЛофофората (Lophophora) е прочута като наркотичен кактус. При това е един от най-необикновените представители на семейство Кактуси. Главната й особеност е пълната липса на бодли. Вместо тях функцията да кондензират влага изпълняват снопчетата груби бели влакънца, които увенчават големите, нарядко разположени ареоли. На тях се дължи ботаническото име на кактуса – от гръцките думи lophos – перчем, пискюл, и phoros – нося. В Мескико го наричат с предколумбовото му название пейотл, а в Щатите – дяволски корен и кактус-пудинг.

Първия представител на рода е описан от Charles Antoine Lemaire, през 1840 година под името Echinocactus williamsii, едва през 1894 година John Coulter, въвежда в ботаническата номенклатура наименованието Lophophora, произхождащо от гръцките думи "lophos" - кичур, перчем и "phero" - нося, което характеризира наличието, особено по връхната част на стъблото, на силно вълнисти ареоли, приличащи на туфички или четчици, покрити с четиноподобни власинки.

Лофофора е един от най-необичайните родове от семейство Кактусови с доста скандална репутация. И до днес неговите представители, продължават да са преследвани от слухове, легенди, култове и административни санкции. Този повишен интерес към Лофофорите се дължи на съдържащите се в клетъчния сок на тези растения, на цяла група алкалоиди, които при употребяване въздействат силно върху нервната система на животните и хората. Още от доколумбови времена, индианските шамани са познавали тайните за приготвянето на свещена напитка, от събрани от природата растения и са я използвали по време на култовите и обредни церемонии, предизвиквайки в себе си усещането за "посещение от Великия Дух". При това не причислените към съвета шамани били наказвани при най-малкия опит да опитат от заветната напитка. Култа към Лофофорите или както ги наричат "пейоте", се е съхранил и до наши дни, в оцелелите индиански резервати, а тези които не се стремят към общуване с Великия Дух, употребяват настойката от Лофофора, примесена с билки, която подобно на листата от кока при дъвкане, довежда до успокояване на нервната система, пораждайки чувство на благополучие и удовлетвореност. За наркотичните свойства на Лофофорите са написани тежки томове, учени от различни страни и до сега се трудят над изработката на новаторска технология за отделяне от клетъчната маса на растението на мескалина, лофофорина, пелотина, анхалонидина и другите видове алкалоиди. Властите на някой от щатите на САЩ и Мексико не веднъж са въвеждали забрани върху продажбата и събирането на Лофофори от природата. Подобни забрани действат единствено в полза на растенията, тъй като местата им на разпространение стават все по-малко и по-малко.



В естествените си условия, Лофофорите заемат доста обширен ареол от щата Тексас в САЩ, до щата Керетаро в Мексико, с надморска височина от 50 метра в щата Тамаулипас, до 1800 метра в щата Сан Луис Потоси. Срещат се по варовити планински склоновете, под прикритието на ниско растящи храсти, на надморска височина от 200 до 2000 метра.
В по-голямата си част произхождат от сухи пустинни области, растат върху отломъчния слой на почвата, сред глинести шисти, под частичната сянка хвърляна от Агаве, Юка, креозотови храсти (Larrea tridentata) и акации джуджета.
От гледна точка на таксономията Лофофорите създават някой трудности, тъй като определителните им характеристики варират в различна степен, дори в пределите на един единствен вид. Поради това до сега броя на видовете и техните разновидности ту се увеличава, ту се съкращава в зависимост от субективния подход на всеки от изследователите. Както в естествената си среда, така и в колекциите, Лофофорите лесно се различават по облото си, сплеснато стъбло, широките, почти гладки ребра, с характерния рисунък по междуребрената граница, със сиво синята кожица на епидермиса, отсъствието на бодлички, и кичурчетата пух по не плътно разположените ареоли. Мощните ряповидни корени на растението влизат на дълбоко в твърдата почва и в периода на засушаване, до толкова съкращават обема си, че напълно придърпват в земята надземната част на стъблото. Видовете не са склонни да образуват странични издънки, растат с единично стъбло и само в зряла възраст могат да развият прикоренови израстъци, често те развиват своя собствена коренова система, или странични стеблови издънки.

За кактусарите Лофофорите представляват ценен материал и ако се отглеждат при оптимални условия, се превръщат в украшение за която и да е колекция. Не големите кактуси са с обло, леко сплеснато, гладко стъбло, достигащо на височина до 3 см. и в диаметър до 5 см., с гладък като кадифе епидермис оцветен в сивкав или синкаво-сив цвят. Корените са масивни, ряповидни. Ребрата от 6 до 10 на брой са леко изпъкнали, много широки, особено около ареолите, разделени са от тънки и отчетливи браздички. По ребрата имат и напречни вдлъбнатинки, които образуват меко очертани издатинки. Големите покрити с бял пух ареоли са разположени на рядко, тези по връхната част на стъблото имат снопчета от бели или сиви власинки. Бодлички практически отсъстват. Цветовете са бели, нежно розови, ярко розови, жълти, фуниевидни, широко отворени, здраво прикрепени, появяват се в близост до точката на растеж и са с размер до 2 см. в диаметър. Плодовете са бледо розови, продълговати, дълги около 1 см., съдържат по няколко семена и се появяват 9-12 месеца след цъфтежа. Възрастните растения, трябва да се държат в дълбоки саксийки, покриващи на височина размера на кореновата система. Субстрата трябва да съдържа в до 60% от обема си смес от песъчливо-глинеста почва, смесена с равни части керамзит и дребен чакъл, до 20% листовка, останалата част добавъчни материали.
Отглеждането на тези кактуси не е трудно стига да се съблюдават няколко задължителни правила. В летните месеци Лофофорите трябва да се поставят на слънчево място, а субстрата трябва да се поддържа във влажно състояние. По-добре е да не се пръскат с вода, защото това може да доведе до загуба на пуха покриващ ареола. На есен поливането постепенно се намалява и растението се подготвя към абсолютно сухо зимуване при температура 6-10 градуса. С идването на пролетта започва пробуждането, не бива да се правят ранни поливания. Дори сбръчкалото се през зимния период стъбло, с повишаването на температурите и на влажността в обкръжаващата го среда, набира сила, а върха му зеленее. През този период Лофофорите трябва да се предпазват от преките слънчеви лъчи, за да се избегнат изгаряния. Едва след като растенията започнат да растат, може да се възобнови поливането. Размножаването на Лофофори, става главно чрез семена. Прясно събраните семена, покълват едновременно и сравнително бързо се развиват. Три, четири години след покълването им, а понякога дори по-рано, при правилно отглеждане, Лофофорите започват да цъфтят. Присадка се прави, само ако трябва да се спаси някой загиващ екземпляр или с комерсиална цел, за по-бързо развитие на семеначетата. Присадените екземпляри, често обилно пускат издънки, което пък отваря начин за вегетативно им размножаване. Отрязаните "под корен" издънки след засъхване, изключително лесно се вкореняват. Добри резултати дава вкореняването на издънки през есента. Слагат се върху слой перлит и се държат при условия за зимуване до пролетта. През пролетта на местата, където са били срязани, се образуват мощни "чакащи" корени, след което растенията са готови за посаждане в субстрат. При срязването на основното стъбло върху кореновата шийка, при положение че се остави непокътната кореновата система, често образува една или няколко издънки по мястото на среза.

ВИДОВЕ

Единствените признати до момента видове Лофофори записани в пълния списък на представителите на семейство Кактусови са Lophophora williamsii (стандартния вид) и Lophophora diffusa.

Подвидове:
- Lophophora williamsii v. caespitosa - обилно обраства със странични издънки
- Lophophora williamsii v. decipiens - има най-голямото стъбло, достигащо до 10 см. в диаметър. Ребрата са 11 брой, разделени на големи конусовидни издатинки, разположени спираловидно. Цветовете са розови и двудомни.
- Lophophora williamsii v. pentagona - има 5 широки ребра със слабо изразени издатинки.
- Lophophora williamsii v. pluricostata - най-сплеснатото растение със слабо очертани ребра от 10 до 13 на брой.
- Lophophora williamsii v. texana - рядко срещащо се растение с прави ребра, броя им достига до 14.
Отглеждане: През първите години расте доста бавно, цъфтеж е възможен на третата, четвъртата година през пролетта.
*Lophophora fricii
Мин. температура: 5°C
Разположение: пряко слънце, максимална осветеност
Произход: Мексико (щата Коауила, областите Виеска, Парас, Сан Педро)
Различие от основната форма на Lophophora williamsii: епидермиса е светло зелен или сиво зелен, ребрата обикновено разделени от браздички са с повечко изпъкналости. Цветовете са розово червени и се опрашват кръстосано. Плодовете са розови на цвят с червен оттенък. Семената са черни на цвят, дълги 1-1,5 см. Химическия състав (алкалоидите), също изглежда е различен.
Подвид:
- Lophophora fricii forma albiflora - форма с бял цвят
*Lophophora jourdaniana
Мин. температура: 5°C
Разположение: пряко слънце, максимална осветеност
Произход: неизвестен
Различие от основната форма на Lophophora williamsii: пурпурно зелената окраска на стъблата, по-малките по размер червено виолетови цветове, които се опрашват кръстосано, прозрачно белите малки бодлички по младите ареоли.
*Lophophora lutea
Мин. температура: 5°C
Разположение: пряко слънце, максимална осветеност
Произход: неизвестен
Различие от основната форма на Lophophora diffusa: стъблата са жълтеникави, със сив или кафеникав оттенък, достигат на диаметър до 10 см., не пуска странични издънки. Ребрата са извити, разделени от браздички. Ареолите са слабо вълнисти. Цветовете са жълтеникаво бели, сравнително големи.
*Lophophora viridescens
Мин. температура: 5°C
Разположение: пряко слънце, максимална осветеност
Произход: централно Мексико (Сан Луис Потоси, района на Рио Верде).
Различие от основната форма на Lophophora diffusa: J. Halda записва този вид в списъка на рода, като обяснява това със съществуващата разлика между семената и цветовете, в сравнение с Lophophora diffusa.
Описание: По-позната под името Lophophora diffusa v. koehresii, това растение е с зелен цвят на стъблото, по-тъмен от този на другите видове. Цветовете са кремаво бели с лека кестенява ивица по средата, по-големи са от цветовете при стандартните видове. Плодовете са бели с розов оттенък. Семената са черни, дълги 1-1,5 см.

Размножаването става чрез семена или чрез отделяне на детките. Пресните семена имат добра кълняемост и получените от тях кактусчета се развиват бързо. При правилно отглеждане младите лофофори зацъфтяват, когато навършат 3 години. Тъй като лофофорите образуват много детки, размножаването чрез отделянето им не представлява проблем. Тези, които са близо до почвата, обикновено имат своя коренова система и лесно заживяват самостоятелно.

При нашия климат наркотичните вещества в лофофорите не се образуват, затова не ги яжте!

Светлина: Обилно слънце.

Вода: През лятото умерено, през зимата не се полива.

Влажност на въздуха: Ниска.

Подхранване: Не е нужно.


Коментари



създай pdf с тази новина  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 2279
Прочетено: 13364 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.

Theme by Xen