Са­ра­це­ни­а­цеа - Sar­raceni­aceae

[Gradinar]

Твър­де ин­те­рес­ни как­то по ана­то­мично­то ус­т­ройс­т­во и би­о­ло­гични­те осо­бе­нос­ти, та­ка и с въз­мож­нос­ти­те си за от­г­леж­да­не са пред­с­та­ви­те­ли­те на се­мейс­т­во Са­ра­це­ни­а­цеа (Sar­raceni­aceae). Те­зи хищ­ни рас­те­ния рас­тат в бла­тис­ти­те зо­ни на Се­вер­на Аме­ри­ка, къ­де­то поч­ва­та е бед­на на хра­ни­тел­ни еле­мен­ти.
Лис­та­та Nepenthesим са раз­по­ло­же­ни нис­ко, в ро­зет­ка, и без из­к­лючение са ви­до­из­ме­не­ни - гор­ни­те в люс­пи, а дол­ни­те в тръ­бички (ур­ни), близ­ки по фор­ма на ка­нички­те на не­пен­те­си­те. Оц­ве­те­ни са пъс­т­ро, в пур­пур­но, жъл­то или зе­ле­но, най-яр­ко око­ло от­во­ри­те. Нек­тар­ни­ци­те съ­що са в изо­би­лие око­ло от­во­ра. От­де­ле­ни­ят сок е с при­я­тен аро­мат и е в го­ля­мо ко­личес­т­во. Стичай­ки се по вът­реш­на­та стра­на на ур­ничка­та, об­ра­зу­ва ме­де­на пъ­течка, во­де­ща на­се­ко­ми­те към ги­бел. Хлъз­га­ва­та во­съчна зо­на, вла­син­ки­те, на­сочени на­вът­ре и на­до­лу, как­то и яр­ко­то оц­ве­тя­ва­не, се сре­щат при всички са­ра­це­ни­е­ви. Осо­бе­но ин­те­рес­ни от то­ва се­мейс­т­во са ня­кои ви­до­ве от род Са­ра­це­ния (Sarracenia) и род Дар­лин­г­но­ния (Darlingtonia)

Са­ра­це­ни­и­те са 10 ви­да, меж­ду ко­и­то са ви­до­ве­те с ед­ни от най ед­ри­те лов­ни прис­по­соб­ле­ния сред на­се­ко­мо­яд­ни­те рас­те­ния. Всички те раз­ви­ват ро­зет­ка от ви­со­ки "лов­ни" лис­та, из­ли­за­щи от пъл­зя­що ко­ре­ни­ще, ви­до­из­ме­не­ни в тръ­бо­вид­ни ур­нички с ши­ро­ко гър­ло. При ня­кои ви­до­ве лис­та­та ле­жат на по­вър­х­ност­та на зе­мя­та и при­личат на пов­ди­га­ща се змия.

Ня­кои ви­до­ве са­ра­це­нии се от­личават с ви­со­ки де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва и са по­пу­ляр­ни сред лю­би­те­ли­те на цве­тя. Най-раз­п­рос­т­ра­нен вид е жъл­та­та са­ра­це­ния (Sarracenia flov). Тя е ефек­т­но мно­го­го­диш­но рас­те­ние с ед­ри бле­до­о­ран­же­ви цве­то­ве. То­ва е ви­дът с най-ед­ри лов­ни лис­та, из­п­ра­ве­ни вер­ти­кал­но до 70-80 см дъл­жи­на. Те се из­пол­з­ват и за аран­жи­ров­ка на бу­ке­ти.

Не по-мал­ко по­пу­ляр­на е и са­ра­це­ния пур­пу­реа (Sarracenia purpurea), чиито цве­то­ве са пур­пур­ночер­ве­ни, из­лъчва­щи те­ме­ну­жен аро­мат. Лис­та­та й са дъл­ги меж­ду 6 и 35 см , а в сред­на­та си част дос­ти­гат до 10 см. Кра­си­ви­те цве­то­ве се по­я­вя­ват през май-юни.

Род Дар­лин­г­то­ния (Darlingtonia) от съ­що­то се­мейс­т­во е пред­с­та­вен от един вид - Darlingtonia californica (Дар­лин­г­то­ниа ка­ли­фор­ни­ка). Тя рас­те в пла­нин­с­ка­та част на за­пад­но­то крайб­ре­жие на САЩ - ща­ти­те Ка­ли­фор­ния и Оре­гон. Осо­бе­на­та фор­ма на то­ва рас­те­ние, раз­ме­ри­те му и раз­по­ло­же­ни­е­то на лис­та­та са про­во­ки­ра­ли хо­ра­та да го на­ре­кат "рас­те­ние коб­ра". По­ня­ко­га лис­та­та дос­ти­гат 90 см дъл­жи­на. Лов­на­та ка­ме­ра е обаг­ре­на в тъм­ночер­ве­но и зе­ле­но с ха­рак­те­рен за нея ку­пол, а от­во­рът е срав­ни­тел­но ма­лък, раз­по­ло­жен на­до­лу. Сво­дът на ку­по­ла е из­пъс­т­рен с проз­рачни ма­то­ви точки, ко­и­то ка­то про­зорчета про­пус­кат свет­ли­на. Две яр­кочер­ве­ни кри­ло­вид­ни об­ра­зу­ва­ния, на­по­до­бя­ва­щи цъф­на­ло рас­те­ние, в ком­би­на­ция с аро­ма­та на от­де­ля­щия се от нек­тар­ни­ци­те сок прив­личат на­се­ко­мо­то. Опи­тът му да от­ле­ти е не­го­ва­та фа­тал­на греш­ка. Прив­лечено от свет­ли­на­та на про­зорчета­та, то по­па­да в лис­та-тръ­ба. Умо­ре­но от без­п­лод­ни­те опи­ти да пре­ми­не през проз­рачна­та ма­те­рия, на­се­ко­мо­то се уда­вя в хра­нос­ми­ла­тел­ния раз­т­вор.

[КалиД]

Искам да попитам,някой гледал ли е сарацения-дарлингтония?С какво се изхранва през зимните месеци и ако трябва да й се дава месце,колко големи парченца?Заслужава ли си да я притежавам,ако няма да издържи дълго време?
Много е красива и големината на каните е около 50 см. Имайки в предвид,че обича висока влажност и на въздуха, и изхранването се замислям?!

[Pavlina Nikolova]

Според мен както росянките могат да издържат без "месо", така и тези растения би трябвало да могат по същия начин. Мисля, че не бива да им се дава истинско месо, защото те по принцип се хранят с насекоми, а не с гръбначни животни и материята е различна. Ако някой от тези видове (не знам дали е така, но може и да има) се храни с дребни птички, гризачи или други подобни, то тогава може да яде месо в смисъла, в който ние го разбираме. Но по принцип четох, че тези растения е по-добре да не се хранят изкуствено и сами да хващат жертвата си. Разбира се, ако го правим понякога, за да се забавляваме , едва ли би навредило толкова. Колко големи парченца - зависи от вида, но според мен колкото са по-дребни (е не прекалено) - толкова по-добре. А най-добре - насекоми (хлебарки, мухи, оси и т. н.).