Припънка (Flammulina velutipes)
Гъба, която берем в несметни количества, защото на едно място се ражда по много. Не съм попадала на двойника и не искам , защото знам точните места от където се бере и я хапваме вече доста време, та е сигурно, щом не съм се "опънала " досега... Прекрасно кулинарно изкушение, освен в прясно състояние , аз я консервирам или осолявм по руска рецепта. Снощи я готвих с ориз и тиквички ...и малко пилешко де ... Пускам отново снимка .
Диаметърът на гуглата е от 2 до 8 см. Първоначално е полусферична, по-късно разперена до почти плоска. Понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра. Сламеножълта, медножълта до жълтокафеникава на цвят. В средата е по-тъмна. Повърхноста е гладка, гола, слизеста и лъскава. Ръбът в млада възраст е подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо вълновиден с ясно изразени радиални ребра.
Месото е тънко, меко, крехко, по-късно жилаво. Белезникаво до бледорозово.Пънчето е високо от 4 до 8 см. Диаметър от 0,5 до 1 см. Първоначално е плътно. По-късно става кухо. Има цилиндрична форма. Към основата е слабо стеснено. Жилаво е. В най-горната си част под шапката охреножълто. Към основата става тъмнокафяво с кадифено влакнеста повърхност.
Расте върху жива или гниеща дървесина на широколистни дървета (много рядко върху иглолистна) през есента и цялата зима до към март най-често на големи туфи. Има приятен гъбен аромат и много добър вкус. Подходяща е за консумация в свежо състояние за всякакви ястия, супи и пържена. Подходяща е за сушене и стерилизация в буркани след бланширане.
Двойници
Отровният двойник на Зимната припънка е Отровната пънчушка (Naematoloma fasciculare)
Отличителни белези
Шапката е бледожълта до лимоненожълта. В средата оранжева до ръждивокафява.Ръбът е гладък. Месото е тънко, жълто и силно горчиво
/една от снимките и инфото е от нета/