Отново попадение от Цветар!
А сега искам да споделя с вас едни от най-силните и истински думи, на които някога съм попадала. Толкова силни, че не се нуждаят от коментара ми! Въпреки че аз лично предпочитам да ви представя цялата статия, все пак ще се огранича с част от нея, но не малка част, а останалото ще оставя на вашата преценка. Цитатите не са вадени последователно, а са подредени по моя преценка. Горещо ви препоръчвам да прочетете целия текст, защото това е Мъдрост в истинския смисъл на думата!
http://www.izvorite.com/text/text47.htmОтговор на индианския вожд Сиатъл до президента на САЩ Франклин Пиърс, който през 1855 г. предлага на племето Дуамиш белите да купят земята им а те да се преселят в резерват"Ние знаем, че не земята принадлежи на хората, а хората принадлежат на земята."
"Но моят народ пита – какво иска белият човек. Как може небето или топлината на земята да бъдат купени? Или бързината на антилопата?
Как можем ние да продадем тези неща и как можете вие да ги купите?"
"Аз съм един дивак и не разбирам. Аз съм виждал хиляди избити бизони, оставени от белия човек да изгният, застреляни от прозореца на някой влак, който е минавал покрай тях. Аз съм дивак и не разбирам как може шумящият железен кон да е по-важен от бизона. Ние убиваме бизона само когато трябва да преживеем."
"Можете ли да си купите отново бизоните, когато и последният от тях бъде убит?"
"Ние ще обсъдим вашето предложение. Знаем, че ако не ви продадем земята, вие сами ще си я вземете. Ние сме диви. Но белият човек, като притежава силата, си мисли, че той вече е Господ. Защото земята е Господ. Как може човек да притежава своята майка?"
"Не, ние сме различни раси. Нашите деца не играят с вашите.
Нашите старци не разказват същите приказки като вашите."
"Ние знаем, че белият човек не разбира нашето мислене. За него всички части на земята са еднакви, защото той е чужденец навсякъде. Той идва през нощта и взема от земята това, от което има нужда в момента. Земята не му е брат. Тя му е враг. И когато я завладее, той продължава нататък. Той изоставя гробовете на бащите си и това не го безпокои.Той краде земята на децата си и това не го безпокои. Гробовете на неговите бащи и правото на живот на неговите деца са забравени от него. Той се отнася към майка си – земята и към брат си – небето, сякаш са неща, които могат да се купят. Сякаш са овце или блестящи мъниста. Неговият глад ще погълне земята. И след него ще остане само пустиня.
Не зная, ние сме различни от вас. Като гледам градовете ви, очите ме болят. Може би защото сме диваци и не разбираме. В градовете на белите няма тишина. Няма място, където може да се чуе разпукването на листата през пролетта, нито бръмченето на насекомите.Може би аз съм дивак и не разбирам нещата. Но градският шум наранява ушите ми. Как може да има нещо хубаво в живота, щом не може да си чуе самотният вик на козодоя или шума на жабите в блатото през нощта. Аз съм червен и не разбирам. Индианецът обича тихия полъх на вятъра над езерото, дъха на вятъра, изчистен от дъжда по пладне или понесъл миризмата на бора. За червения човек въздухът е скъпоценен. Защото всички неща дишат. И животното, и дървото, и човекът. Всички дишат същия въздух. Поделят го помежду си. Изглежда, че белият човек не забелязва въздуха, който диша. Като човек, който от дълго време умира, той е безразличен към миризмите.
Но когато ви продадем земята си, вие не трябва да забравяте, че въздухът за нас е много скъп. Той дели своя дух с целия живот, който съдържа. Вятърът даде на бащите ни първата глътка въздух. И прие в себе си последния им дъх. Вятърът ни ще даде и на децата ни духа на живота. И когато ви продадем нашата земя, трябва много да цените въздуха. Тук, в тази земя, дори белият човек чувства, че вятърът има сладък вкус или мирише на цветя от ливадите."
"Но защо да тъгувам за загиването на моя народ. Народите се състоят от хора, не от нещо друга. Хората идват и си отиват. Като вълните в морето. Дори и белият човек, чиито Господ сега върви с него и му говори като приятел, не може да избегне общата съдба. Възможно и все пак да се окажем братя. Ще видим. Ние знаем едно, което може би и белият човек един ден ще открие – нашият Бог е същият бог, вашият."
"Когато ви продадем земята си, обичайте я така, както ние я обичаме, грижете се за нея, както ние се грижим. Запазете спомените за земята такива, каквито са сега, когато я взимате. С цялата ваша сила, с целия си дух и цялото си сърце я запазете за вашите деца, обичайте я.
Така, както Господ обича всички нас. Понеже ние знаем едно – Бог е един за всички ни и тази земя е свята за него. Не може белият човек да избяга от общата съдба. Така че може би все пак сме братя.
Ще видим."
Превод: Вл. Богданов
Вл. Левчев
Изпратил: Крум Сираков