Привет и от мен!
Нищо, че са много въпросите - ще си отговоря прилежно на всички, а и нали точно това трябва да правя сега: да отговарям, че да си вземам изпитите.
Дребосъчката се роди на 04. 06. 2008 г. - сряда, леля й също е родена в сряда.
Нямат и 20 дена разлика значи хлапенцата ни.
На мен също ми е много мъчно, че ще я давам, но нямам друга алтернатива. От месец, а може и повече все се чудя как ще я давам и ми е едно стегнато в душата, а днес сутринта се разревах с едни огромни крокодилски сълзи. Вчера, онзиден също ми се насълзиха очите, но днес откровено се разплаках, защото я пускаме от среда или четвъртък (зависи кога ще са готови изследванията) другата седмица. И ми е така мъчно ...
И аз искам да си я погледам още, много ми е мъничка, за да я дам в ясла ...
Но не сме от София и другата алтернатива е да е далеч от мен, което е още по-ужасно, Пари за детеглдачка -
, а пък ще е лошо, ако загубя още от обучението си. Та дойдохме до ученето.
Уче ветеринарна медицина в Лесотехнически университет. Изкарах първата година цялата (само без сесията на втори (летен) семестър, защото точно тогава се роди тя) и сега при късмет и взети изпити ще запиша II курс. Имам да вземам 6 изпита
за 2 седмици, а малката ми дърпа учебниците, така че ще се постарая да взема поне 2-3 и с молба, че съм била по майчинство да запиша годината с няколко невзети изпита.
Лошото при моята специалност е, че не е лека, изиска много ангажираност (и в учебно, и в извънучебно време), лекциите и упражненията не са по 3-4 часа на ден, както е при някои други специалности, отсъствие от занятие не се допуска как да е. Вярно е, че ветеринарната медицина не е толкова отговорна, колкото е хуманната (макар че ако по случйност убиеш расовият жребец, струващ няколко стотин хиляди, на някой мафиот, едва ли ще ти се размине толкова леко
), но пък е по-трудна от човешката медицина, тъй като всяко животно е с различна анатомия и изобщо обектите, които изучаваме са доста по-разнообразни във всяко едно отношение. Докато в хуманната медицина естествено се учи само анатомия на човека.
И двамата не сме от София (той дойде тук заради нас), така че няма кой да ни помага за съжаление и нямаме друга алтернатива освен яслата, тъй като аз ще уча, таткото пък работи и няма кой да я гледа през деня. Тук са моята и неговата сестра, но моята завършва магистратура и работи, а неговата е с 2 малки деца (едното е бебе по-малко от нашата принцеса), пък и сме в двата края на София.
Това ни е положението общо взето. Ти пита, аз пък се олях отново с прекалено дългия си отговор.
Та това е засега.
Айде весел ден от мен, че днес разбрах, че в понедлник ми е първият изпит, за който не съм учила изобщо
, а на всичкото отгоре тичах да правим изследвания, до университета, до яслата и къде ли още не, а имаме още неща да подготвяме.
До скоро!!!
П. С. А дано и на изпитите да съм толкова изчерпателна и точна в отговорите.