26 Мар 2009, 23:30
26 Мар 2009, 23:49
zamakat написа:tancheto86 написа:За Анредерата си и
аз ще пиша днес.
Че всички днеска
отдадохме й чест.
Стана тя каквато стана,
40 резника от китки ще имам в замяна.
Че тъз лоза златна излезе,
и под кожата на батко ми Майкъл влезе.
Лудна той яко по нея
не му ли дам картоф ще полудее!!!
От тоз плевел давам му аз
да му оплете пещерата за половин час!!!
Ха ха ха бива ли ме?
Нямаш грешка
27 Мар 2009, 00:15
mama Dani написа:Когато има благодатна тема за щуросване, умът ми измисля невероятни простотии. Та ето една от тях:
Pomfri
Поезията за един картоф
e тъй житейски апостроф.
Но толкоз простичко растение
днес вдигна мойто настроение.
На прима виста се разля
моментна строфа за софра
Ах, проза ме обзе една -
картофки с биричка в ръка...
Връхлитат спомени добри,
тъй, Ани как ни подари
кефал с идея за спасение
от кулинарно униение.
Паниран и с лимон полят
посреща тои и кум и сват!
Едно му липсваше тогава -
картоф, потънал във забрава...
И днес, побутнах си главата
с идея да помисля спято
картофът наш - дали сънува,
дали освен тиган бленува,
саксийка мила и добра
в която вдига той глава.
Дали освен за продоволствие
е форма и за удоволствие
И той пък - както се видя
освен в трапезната хава
е цвете от семейство "странни"
и непонятно неразбрани.
Оказа се, че дързък цвят
на юруш пуска тоя брат,
лиани вие, храст плете
и предразсъдъци мете.
На първи ред се вписа той
на форум стана днес герой!
Така насъщен, толкоз свой
у Танче си цъфти в покой.
Един картоф! Ах, Боже мой!
"Каква сълза, какъв порой!"
/Малеййй, велика простотия написах!/
27 Мар 2009, 00:32
27 Мар 2009, 00:58
27 Мар 2009, 11:04