Re: Мисли в рими
06 Мар 2009, 11:33
Да ,страхотна е .Знам си я аз. Като ви казвах... 
Re: Мисли в рими
07 Мар 2009, 13:06
И понеже днес е Тодоров ден, а на кушии определено се "шаткат" МЪЖЕТЕЕЕЕЕ, та реших да им пусна на нашите мъже у форума нещо, което да им спомни колко са важни и да не се чувстват низвергнати предосмомартенско .....
Мъже
Къде отиваш - ме попита
един мъж с пура във уста
ела да пийнем по "Дайкири"
останалото -суета...
Отказах, глупаво-прилично,
прибрах се в скучния панел,
но там, самотно-безразлично
видях душата си в тунел..
Размислих, странно приобщена
в поезията на мъжа,
разбрах, че някак притеснена
отказала съм красота!
Цигара светна в тишината,
въпрос застана посред път.
Какво море е туй- жената
и океан ли е мъжът?!?
И с нотка плахо притеснение,
но с опит женски, ей така
опитвам се да нарисувам
магийно- слятото в мъжа.
Идеи сляпо ме връхлитат,
хвърчат наоколо лета,
и някак много трудно става
мъж да опишеш със слова..
Задочно, поспаливо мнение
говори в ранната мъгла:
мъжът е "първото" явление
и според Бог сме от ребра...
Мъжът обаче, както казах,
както жената, може би,
е океан от тайни мисли
и него също го боли..
Макар природата да дава
всеобщото му първенство,
сърцето му се в миг предава
и стихва в топлото гнездо,
където женска длан го милва
и нежната уста шептя,
че ТОЙ е "прима балетистът"
във сцената на лудостта..
Вулкани, приливи, раздели,
стихии от нежност и тъга,
разхайтено, по детски спято
преплитат мъжката душа.
Мъжът обича, но не знае
как всъщност случва се това,
сърцето си в ръка подава,
но взима си го без тъга..
Мъжът е умопомрачение
дошло да сее семена
и няма никакво значение
в коя градина и кога...
Така е топъл и незнаещ,
така жесток е и дори,
не сеща се глупакът странен
как тебе тихо те боли...
Така неосъзната нежност
просветва в мъжките очи,
как ми се иска да извикам
показвайте я, не боли!!!
Тъй силни, смели и неверни
мъжете крачат своя път
така неимоверно верни
жените им до тях стоят...
Омаяни от сила , слабост
от дребни нежности, мечта,
жените храбро изтърпяват
небрежностите на мъжа...
Нехайно и шансонно френски
ТОЙ се изплъзва покрай нас
не знае, че безбожно женски
следим тъй зорко този "пас"...
Не знае че жената тихо,
да не пробуди яростта,
снежинки в дланите си хваща,
спасявайки го от студа.
Не знае може би , горкият,
че всяка нежна женска твар
заради някой мъж насъщен
с любов понася зъл товар.
Но всъщност виждам,че съмнения
и критика каква ли не
приложих, с много умиление
за нашите "добри" мъже..
Във заключение ще кажа
макар , че много ми тежи
без вас не можем, странни мимове,
без вашите ръце, очи...
Мама Дани
надявам се мъжкото присъствие да се изкефи, а само някой да е написал, че не е мъж, ....правете си му сметката, колко жени сме у форума, ще ви видим сметката набързо!
Мъже
Къде отиваш - ме попита
един мъж с пура във уста
ела да пийнем по "Дайкири"
останалото -суета...
Отказах, глупаво-прилично,
прибрах се в скучния панел,
но там, самотно-безразлично
видях душата си в тунел..
Размислих, странно приобщена
в поезията на мъжа,
разбрах, че някак притеснена
отказала съм красота!
Цигара светна в тишината,
въпрос застана посред път.
Какво море е туй- жената
и океан ли е мъжът?!?
И с нотка плахо притеснение,
но с опит женски, ей така
опитвам се да нарисувам
магийно- слятото в мъжа.
Идеи сляпо ме връхлитат,
хвърчат наоколо лета,
и някак много трудно става
мъж да опишеш със слова..
Задочно, поспаливо мнение
говори в ранната мъгла:
мъжът е "първото" явление
и според Бог сме от ребра...
Мъжът обаче, както казах,
както жената, може би,
е океан от тайни мисли
и него също го боли..
Макар природата да дава
всеобщото му първенство,
сърцето му се в миг предава
и стихва в топлото гнездо,
където женска длан го милва
и нежната уста шептя,
че ТОЙ е "прима балетистът"
във сцената на лудостта..
Вулкани, приливи, раздели,
стихии от нежност и тъга,
разхайтено, по детски спято
преплитат мъжката душа.
Мъжът обича, но не знае
как всъщност случва се това,
сърцето си в ръка подава,
но взима си го без тъга..
Мъжът е умопомрачение
дошло да сее семена
и няма никакво значение
в коя градина и кога...
Така е топъл и незнаещ,
така жесток е и дори,
не сеща се глупакът странен
как тебе тихо те боли...
Така неосъзната нежност
просветва в мъжките очи,
как ми се иска да извикам
показвайте я, не боли!!!
Тъй силни, смели и неверни
мъжете крачат своя път
така неимоверно верни
жените им до тях стоят...
Омаяни от сила , слабост
от дребни нежности, мечта,
жените храбро изтърпяват
небрежностите на мъжа...
Нехайно и шансонно френски
ТОЙ се изплъзва покрай нас
не знае, че безбожно женски
следим тъй зорко този "пас"...
Не знае че жената тихо,
да не пробуди яростта,
снежинки в дланите си хваща,
спасявайки го от студа.
Не знае може би , горкият,
че всяка нежна женска твар
заради някой мъж насъщен
с любов понася зъл товар.
Но всъщност виждам,че съмнения
и критика каква ли не
приложих, с много умиление
за нашите "добри" мъже..
Във заключение ще кажа
макар , че много ми тежи
без вас не можем, странни мимове,
без вашите ръце, очи...
Мама Дани
надявам се мъжкото присъствие да се изкефи, а само някой да е написал, че не е мъж, ....правете си му сметката, колко жени сме у форума, ще ви видим сметката набързо!