Писах разни мислотворства тук-там и защо пък не и в нашия форум, те са си мои и мога да си ги слагам където си искам, нали... Та като стана дума за китки и определено за рози в един момент - написах преди време на Рози /Стела -пр. "звезда" / - ей това и понеже е very "цветно"
, и написано с много обич - пускам го и тук.
Роза
От тъмната земя засмя се
зелена клонка, но с бодли...
листенца пусна, тихо каза:
внимавай, че бода-боли!!!
Във топлина и слънце сгрято
порастна храстчето за миг
една звезда огря го в лято,
във лунна нощ, без хорски трик
Природата - с вълшебна пръчка
докосна светлите листа
и каза - ти ще си царица
на моите безброй цветя!
Зеленият венец сви клони
и изненадан- може би
си рече - нека тъй да бъде,
с корона ще съм! Със бодли!
След размисъл храстецът с тръни
инато, трудно пусна цвят...
но тъй, оказа се...без думи,
че сбрал е в него кралски свят!
И който го видя - притихна,
стаи и мъка и тъга...
цветът уханен го омая,
превърна лошото в ръжда...
Защото... няма начин просто
- видял ти розата с листа
в миг странен да не се обърнеш
и спомниш своята съдба...
Велика простота се вплита
в короната с рубинен цвят,
роса по тръните му свети
живота спира своя бяг...
Такава прелест-си помислих
Бог може само да роди,
звезда и цвете да са сбрани
а вътре в листчето - сълзи...
мама Дани