Днес пристигнаха семената от еделвайс, които си бях поръчала от Salvia.
Мога да кажа, че по-дребни семена не съм виждала! Не вярвам и да видя някога ... На дължина са 1-2 мм, а на ширина - най-големите около 1 мм, а по-малките: по-малко. Не мога да обесня добре, но са 2-3 пъти по-малки от семенцата на хвърчащите бели пухчета, ако не и по-малки ... Както и да е ... Наистина много ме впечатлиха!!!
И сега - ще направя опит да ги отгледам. Тук ще описвам етапите и това, което съм постигнала или не съм. Жалко, че не знам за колко време покълват и поникват ... Доколкото разбирам от опаковката - май е повече от месец, но може и да греша, така че ще потърся информация. Който може - нека помага, моля! А аз добре че имам малко горска почва, малко купена и пясък, така че ще им направя добра смеска.
Пожелайте ми успех!!!
Ето и малко информация за този планински аристократ и владетел от други сайтове:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0% ... 0%B9%D1%81
Еделвайс (на латински Leontopodium - "Лъвска лапа") е род многогодишни тревисти растения от семейство Сложноцветни. Над 30 вида защитени високопланински растения. Срещат се в Европа и Югозападна Азия. В България расте само един вид в Пирин и Стара планина. Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз (БТС). Стъблото на цветето е високо до 20 см, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.
Еделвайсът расте по недостижими места във високопланинските райони.По света има повече от двадесет вида еделвайс,като в Европа се срещат само два.Най-рядките видове по света са от Еверест и от Хималайте.Изложен е на силно прегряване от слънчевите лъчи. Власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалява изпарението от листата. От другата страна, власинковата покривка действа като "слънчобран" - намалява поглъщането на слънчевата топлина. Еделвайсът цъфти през юни-юли. Цветовете му приличат на звездичка с около 10-12 листенца, наредени в кръг. Това не са цветни, а стъблести листа. Ако се разгледат под микроскоп или лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели. Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда в саксии.Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат заради медоносните цветове, макар че го намират рядко. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в "Червената книга на България". Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др. B Стара Планина специално за опазването му е създаден резерват "Козя стена".
http://www.troyan-bg.com/page.php?page=edel
Еделвайс
Латинско име: Leontopodium alpinum. Еделвайсът е многогодишно растение, Растението може да се намери по високопланинските части на Европа, Азия и Южна Америка. В България също се среща в Стара Планина. Спецялно за опазването му е създаден резерват `Козя стена`. Растението е дълго около 15 см с бели листа и малки жълти главички на цветовете, около които има сребърни прицветници. В България вида е защитен и е включен в Червената книга със застрашени видове.
http://www.visitcentralbalkan.net/index ... 1&c=8&o=26
Еделвайс (Leontopodium alpinum)
Многогодишно тревисто растение, високо до 6 см, гъсто покрито с бели власинки. Цъфти от юни до август. Разпространено в планините на Балканския полуостров и Пиринеите, Алпите, Апенините, Карпатите. Обитава тревисти и каменливи места. В парка видът е сравнително жизнен и показва тенденция на разширяване на популацията си. В резерват “Соколна” се намира находището му, разположено на най-малка надморска височина в света. Застрашено от събирането на цветовете от туристи, като символ на планината. Видът е защитен и включен в Червената книга на България.
Височината очевидно се различава при естествените местообитания и при култивираното растение, отглеждано в непланински условия. Но това е нормално - в планините е по-студено, духат ветрове и т. н., съответно растенията са по-ниски и с повече защитни власинки - пухести и красиви.
Нека видим какво ще излезе от моето начинание. Въодушевена съм и се надявам да не остана разочарована ...
Ето и малко снимки на познатият на всички ни ЕДЕЛВАЙС:
Май се поувлякох, но се надявам тази година да покажа снимки и на поне един собствен еделвайс!