Градински чай - Salvia Officinalis
Публикувано на: 31 Окт 2008, 13:10
Полухраст със силно разклонени, гъсто облистени, четириръбести, сивозелени стъбла, високи 20—50 см. Листата са срещуположни, с дръжки, най-горните приседнали, продъл¬говати или ланцетни, 3—8 см, дълги, с грапава повърхност, отдолу със силно изпъкнали жилки. Цве¬товете са събрани по 6—10 в прешлени на върха на клонките и образуват рехави класовидни съцветия. Венчето е синьовиолетово, двуустно, 20—25 мм дълго. Тичинките са 2, скрити под горната устна. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви или черни, почти кълбовидни орехчета. Цъфти юни—юли.
Съставки: Съдържа 1—2,5% етерично масло с главни компоненти туйон (около 50%), цинеол — 15%, други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен) — 15%, и около 15% сесквитерпени. В листата освен това се съдържат горчивият двутерпенов лактон карнозол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), β-ситостерол, витамини (В1 и С), каротен, фумарова и никотинова киселина.
Градинският чай притежава противовъзпалително, дезинфекционно и противокашлично действие.
Употребява се при гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход. Успокоява стомашни болки и действува благоприятно при възпаление на стомаха и червата, при стомашна язва, диария, чернодробни и жлъчни заболявания.
Външно като запарка за компреси се прилага за лечение на гнойни рани, а за бани — при кожни обриви. Под формата на гаргара се препоръчва при ангина, зъбобол, възпаления на устната лигавица. Етеричното масло от градинския чай се използува за инхалации.
Начин на употреба - Запарка от 1 супена лъжица билка на 1/2 л вряща вода се използува за гаргара и за лечение на гнойни рани. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см3 вряща вода.
Отглежда се доста често из градините като декоративно и лечебно растение. Много рядко подивява. Произхожда от Средиземноморската област.
Съставки: Съдържа 1—2,5% етерично масло с главни компоненти туйон (около 50%), цинеол — 15%, други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен) — 15%, и около 15% сесквитерпени. В листата освен това се съдържат горчивият двутерпенов лактон карнозол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), β-ситостерол, витамини (В1 и С), каротен, фумарова и никотинова киселина.
Градинският чай притежава противовъзпалително, дезинфекционно и противокашлично действие.
Употребява се при гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход. Успокоява стомашни болки и действува благоприятно при възпаление на стомаха и червата, при стомашна язва, диария, чернодробни и жлъчни заболявания.
Външно като запарка за компреси се прилага за лечение на гнойни рани, а за бани — при кожни обриви. Под формата на гаргара се препоръчва при ангина, зъбобол, възпаления на устната лигавица. Етеричното масло от градинския чай се използува за инхалации.
Начин на употреба - Запарка от 1 супена лъжица билка на 1/2 л вряща вода се използува за гаргара и за лечение на гнойни рани. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см3 вряща вода.
Отглежда се доста често из градините като декоративно и лечебно растение. Много рядко подивява. Произхожда от Средиземноморската област.