Плодове и зеленчуци27 септември 2008

Ягоди - Rosaceae

Създадено от gradinar
събота 27 септември 2008 - 16:46:35

Rosaceae.jpg strawberry.jpg StrawberryDroplets-789357.jpg Strawberry_gariguette_DSC03061.JPG Strawberry_gariguette_DSC03063.JPG

rosaceae.jpgЯгодата е род растения от семейство Розоцветни (Rosaceae), както и плодът на тези растения, който е с високо съдържание на въглехидрати и витамин C. Съществуват няколко вида от род Ягода, като един от най-разпространените е горската ягода. Образува коренище с издънки. Листата са сложни тройни, с прилистници, събрани в основата на стъблото. Плодът е лъжлив. Плодниците са много.

Ягодите са тревисто многогодишно растение, които живеят и дават плодове максимум 2- 3 години.

СОРТОВЕ ЯГОДИ

РОКСАНА – Чешки сорт от групата на ранните сортове. Растенията са умерено високи, изправено растящи, с много добра родовитост. Плодовете са едри до средно – едри и издребняват с последните беритби Те са заоблени до тъпо конусовидни, светло червени без шийка. Плодовото месо е белезникаво червено, сравнително плътно, слабо кисело и слабо ароматно. Устойчив е на брашнеста мана, но чувствителен към листни петна.   ГОРЕЛА – Холандски сорт от групата на средно ранните. Растенията са полуизправени, средно високи.Узряват почти едновременно с Покахонтас. Беритбения период е сравнително кратък. Сорта е умерено родовит, до родовит, но е много взискателен към почвена и въздушна влажност и летни горещини. За това сорта трябва да се отглежда на прохладни и влажни места. Плодовете от първите две беритби са доста едри, с привлекателен външен вид. Те са конусовидни и леко сплеснати, с пресечен връх, понякога гребеновидни и с заоблени ребра и малка шийка, червени до винено червени с гланц. Плодовото месо е доста плътно, оранжево – червено, много гладко, с много добър вкус и аромат. Устойчив е на сиво гниене, червени и бели листни петна, но чувствителен към брашнеста мана.   ПОКАХОНТАС – Американски сорт от групата на ранно зреещите. Плодовете започват да зреят 2 – 3 дни по – късно или почти едновременно с тези на сорта Горела. Растенията са изправени, силно растящи, много родовити, развиват се добре и в горещи райони. Плодовете са средно едри до едри от първите беритби и дребни от последните. Те са привлекателни, тъпо конусовидни, с пресечен връх, който обикновено е сплеснат, с много добре изразена шийка, ярко червени с лъскавина и доста потопени семенца. Месото е много плътно, оранжево – червено с приятна киселинност и умерен аромат. Сорта е устойчив на бели и червени листни петна, средно устойчив на сиво гниене, но чувствителен към брашнеста мана и кореново гниене.   КЕМБРИДЖ ФАВОРИТ – Английски сорт от групата на средно късните. Плодовете му започват да узряват едновременно с плодовете на сорта Покахонтас или няколко дни след него. Растенията са средно високи, полуизправени, чувствителни на коренови патогени и акари, много родовити. В по – прохладните райони добивите от този сорт надвишават тези от сорта Попкахонтас. Плодовете от първите няколко беритби са едри до много едри, а от последните не издребняват силно. Те са правилно тъпо конусовидни, понякога леко удължени, като върховете на част от чашелистчетата са раздвоени, оцветени в светло червено и са с слаба лъскавина. Плодовото месо е оранжево – червено, сладко кисел вкус и умерен аромат. Устойчив е на брашнеста мана, червени и бели .листни петна и сиво гниене.   БЕНАМИЛ – Белгийски сорт. По морфологични особености, растението много прилича на Кембридж Фаворит. Зрее едновременно с него, а по родовитост се изравнява или малко го превишава. Плодовете са заоблени до тъпо конусовидни, без шийка, интензивно червени с лъскавина.   ЗЕНГА ЗЕНГАНА – Френски сорт от групата на средно късните. Растенията са силно растящи и доста високи и жизнени. Образуват малко ластуни, плодовете са средно едри от първите беритби, с правилна форма, но с последните силно издребняват. Те са заоблени, до тъпоконосовидни, без шийка, интензивно червени, с умерен гланц и сравнително дълбоко потопени семенца. Плодовото месо е плътно, почти без кухина, с много приятен сладко – кисел вкус и специфичен аромат. Сорта е устойчив на брашнеста мана, силно чувствителен на сиво гниене и средно чувствителен на червени и бели листни петна.   БЕЛРУБИ – Френски сорт от групата на средно късните, чиито плодове зреят едновременно с тези на Зенга Зенгана и Редгаунтлер. Растенията са високи, изправени със средно дебели цветоноси. Плодовете са силно удължени и двойно конусовидни, с удължена шийка и леко пресечен връх. Те са рубинено червени, с приятен външен вид и сладко кисел вкус и умерен аромат. Сорта е родовит, до много родовит в по – топлите райони. Взискателен е към почвена и въздушна влажност и затова най – добре се изразява в по – топлите райони и при поливни условия. Устойчив е на бели и червени листни петна, но е чувствителен на брашнеста мана и сиво гниене.   РЕДГАУНТЛЕТ – Английски сорт от групата на късните сортове. Отличава се с голяма родовитост, но отстъпва незначително по добив на Зенга зенгана. Растенията са много жизнени, изправено растящи, а цветоносите високи, доста дебели, разклонени. Плодовете от първите беритби са много едри до едри, яркочервени с оранжева отсянка и лъскавина, без шийка. Сорта плододава обилно. Понася сравнително добре горещини и временни засушавания по време на зреенето на плодовете. Устойчив на брашнеста мана, листни петна и сиво гниене. Има силно изразена склонност към ремонтантност.


Ягодите предпочитат добре отцеждаща се почва. Тя трябва да се обогати с органична тор, около месец, преди младите растения да бъдат засадени.

Лехите трябва да покрити добре с тор и слама, за да се предотвари развитието на плевели и за да се запазят плодовете чисти. Ягодите предпочитат слабо киселинна почва, с pH 5.0 - 6.0.

Не е добре да се използва почва, в която преди това са расли други дребни безкостилкови (малини, боровинки и др.), или растения от семейството на домата (Solanaceae), защото има опасност от заразяване с вирусни болести.

Растенията не бива да се поливат отгоре, за да не се развият гъбички. Най – подходящо е капковото напояване. Наторяването става на 2 седмици, с .подходящ тор.

Най – добре се развиват на открито и проветриво слънчево място. Засаждат се във високи лехи.

Размножаване: В по - топлите райони, с климат, близо до субтропическия, младите растения се засаждат през март - април, а в по - студените места - в каря на зимата и началото на пролетта, шахматно, през ред, като остявяте разстояние между растенията - 35 см.
Върхът на корените трябва да е на нивото на пръстта, за да се избегне загниването. Ягодите се поливат веднага след засаждането.

Издънките на ягодите дават възможност да се отгледат повече растения, но пък намаляват продукцията на плодове. На втората година лехите стават прекалено тесни за всички ластари, и плодовете се “задушават” в листа. Препоръчително е растенията да се запазят максимум 3 години, след което те се изтощават. Лехите трябва да се оставят “да починат” поне 3 – 5 години.

След първата година ягодите дават малко плод, но пък пускат повече ластари. Когато спрат да дават плодове, отстранете ластарите, заедно с увехналите или заболели листа.
Растенията се подхранват с подходящ тор и се покриват със слама.
Ако в градината има място, могат да бъдат направени нови лехи, с най – големите и здрави ластари.

Пазете плодовете от птици, охлюви и плужеци. За промишлено отглеждане на ягоди се препоръчва ягодите да се разсаждат всяка година, за да дават по - голяма продукция.

В християнството ягодата е символ на праведността, плодът на доброто дело, плодовете на духа. Ягодата заедно с теменужки означава смиреността на истинската праведност.
Коментари



LAN_NEWS_24  изглед за печат

Автор: Михаил Петров
Преглеждания: 2779
Прочетено: 16997 пъти
Коментари чрез Facebook

Материалите в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без посочване на активен линк към източника е незаконно.
Copyright © 2007 cvetq.info. Всички права запазени.

Theme by Xen